Закон за хората с увреждания

Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.

(2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на

1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;

3. член на семейството, при когото е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. ръководителя на специализирана институция или социална услуга – резидентен тип, в която е настанено дете с увреждане;

5. директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране.

(3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават

1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.

← Чл. 20 Закон за хората с увреждания Чл. 22 →