Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Statutory Text (4 Articles)
УКАЗ № 294
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 18 декември 2019 г.
Издаден в София на 23 декември 2019 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Данаил Кирилов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г. и бр. 17, 64, 83 и 96 от 2019 г.)
§ 1. В глава шестнадесета „Особени производства“ се създава раздел VII „Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми“ с чл. 143ю – 143я4
„Раздел VII
Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми
Предмет, обхват и компетентен орган
Чл. 143ю. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми.
(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите – членки на Европейския съюз, без отправено искане, на определен интервал от време.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки информация за трансгранични данъчни схеми, получена съгласно чл. 143я ¹ и чл. 143я ² . Информацията включва данните по чл. 143я ³ , ал. 1 и 2.
(4) Автоматичният обмен на информация и предоставянето на информация от задължените лица по този раздел се прилагат по отношение на данъците, предвидени в чл. 143б.
(5) Информацията по ал. 3 се обменя в срок до един месец считано от края на тримесечието, през което е предоставена, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.
Подлежаща на предоставяне информация за трансгранични данъчни схеми
Чл. 143я 4 . (1) Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми по реда на този раздел.
(3) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информация за трансгранична данъчна схема се прилага съответно чл. 143п.
(4) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 7.“
§ 2. В чл. 203 ал. 3 се изменя така
„(3) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и съответния регулиран пазар за наложения запор.“
§ 3. В глава двадесет и осма се създава чл. 278г
„Неизпълнение на задължение, свързано с предоставянето на информация за трансгранична данъчна схема
Чл. 278г. (1) Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143я 1 или чл. 143я 2 , което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
(2) Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143я 1 или чл. 143я 2 , което предостави непълна или невярна информация по чл. 143я ³ , се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
(3) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я ¹ , ал. 12, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
(4) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я ¹ , ал. 13, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
(5) Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
(6) При повторно нарушение по ал. 1 – 5 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.“
§ 4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 48 – 52
„48. „Свързано предприятие“ по смисъла на глава шестнадесета, раздел VII е лице, което е свързано с друго лице по най-малко един от следните начини
а) лицето участва в управлението на друго лице по начин, който позволява да упражнява значително влияние върху другото лице;
б) лицето участва в контрола на друго лице, като държи над 25 на сто от правата на глас;
в) лицето участва в капитала на друго лице като собственик на дял, който пряко или непряко надвишава 25 на сто от капитала;
г) лицето има право на 25 на сто или повече от печалбите на друго лице.
Когато повече от едно лице участват в управлението, контрола, капитала или печалбите на друго лице, както е посочено в букви „а“ – „г“, всички лица се считат за свързани предприятия.
Когато едни и същи лица участват в управлението, контрола, капитала или печалбите на повече от едно лице, както е посочено в букви „а“ – „г“, всички лица се считат за свързани предприятия.
За целите на тази точка лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или собствеността върху капитала на дадено предприятие, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това предприятие, които има другото лице.
При непряко участие изпълнението на изискванията по буква „в“ се определя, като се умножат процентите на участие в предприятията от йерархичната верига. Счита се, че лице, което държи над 50 на сто от правата на глас, има 100 на сто от правата на глас.
Физическо лице, неговата съпруга/неговият съпруг и роднините му по пряка възходяща или низходяща линия по смисъла на тази точка се считат за едно лице.
49. „Данъчна схема с типизирано съдържание“ по смисъла на глава шестнадесета, раздел VII е трансгранична данъчна схема, която се изготвя, предлага се на пазара, готова е за прилагане или се предоставя за прилагане, така че да може да се използва, без да е необходимо съществено да се изменя.
50. „Правила за облекчени режими“ по смисъла на глава шестнадесета, раздел VII е законоустановена норма, която освобождава определена категория данъчно задължени лица или сделки от задължения или правила, които биха били приложими по общия ред, като ги заменя с изключителни и/или опростени задължения или правила.
51. „Трудни за оценяване нематериални блага“ по смисъла на глава шестнадесета, раздел VII са нематериални блага или права върху нематериални блага, за които към момента на тяхното прехвърляне или предоставяне между свързани предприятия
а) не съществуват надеждни съпоставими сделки или блага, и
б) към момента на сключване на сделките, прогнозите за бъдещите парични потоци или приходи, които се очаква да бъдат получени от прехвърлените или предоставените нематериални блага, или допусканията, използвани при определянето на стойността на нематериалните блага, са твърде несигурни, поради което е трудно да се предвиди степента на крайния успех на нематериалните блага към момента на прехвърлянето или предоставянето.
52. „Данъчно предимство“ по смисъла на глава шестнадесета, раздел VII е всяка полза или облага за данъчно задължено лице, която може да се изрази в намаляване на данъчната основа или на дължимия данък, избягване или отлагане плащането на данък, ползване на данъчно облекчение или на данъчно облекчение в по-голям размер от полагаемия, както и други ползи или облаги, които биха могли да подобрят данъчния статут на лицето.“
§ 5. В § 2б от допълнителните разпоредби след думите „(OB, L 342/1 от 16 декември 2016 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености (OB, L 139/1 от 5 юни 2018 г.)“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 6. Консултантите, съответно данъчно задължените лица по чл. 143я ² , в срок до 31 август 2020 г. подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по прилагането на която е извършена между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г.
§ 7. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя на компетентните органи на другите държави членки първата получена информация за трансгранични данъчни схеми по чл. 143я до 31 октомври 2020 г.
§ 8. До създаването на защитен централен регистър на държавите членки за информацията за трансгранични данъчни схеми, обезпечен от Европейската комисия, обменът на информация по чл. 143ю се осъществява по електронен път посредством мрежата CCN и приложимите практически договорености.
§ 9. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г., бр. 24, 80, 98 и 105 от 2018 г., бр. 7 и 17 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 75 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения
1. В чл. 10 ал. 11 се отменя.
2. Създава се чл. 66в
„Чл. 66в. По предложение на директора на Агенция „Митници“ министърът на финансите утвърждава със заповед списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол. Заповедта, заедно със списъка, се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Агенция „Митници“.“
3. Създава се чл. 195а
„Чл. 195а. (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.
(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.“
4. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 40
„40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ („THESEUS“) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).“
§ 10. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38 и 96 от 2019 г.) се правят следните изменения
1. В чл. 44 ал. 4 се изменя така
„(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.“
2. В приложение № 4 към глава втора, раздел VI т. 1 се изменя така
„1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта: от 25 до 250 лв.“
§ 11. За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба по чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди.
§ 12. За имущества, придобити безвъзмездно през 2019 г., с изключение на случаите, предвидени в чл. 49, ал. 2 и 4 от Закона за местните данъци и такси, за които не е платен данък при придобиването им, данъчно задължените лица подават декларация за облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества и заплащат данъка в срок до 31 март 2020 г.
§ 13. В Закона корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г. и бр. 24, 64 и 96 от 2019 г.) в чл. 47г ал. 3 се изменя така
„(3) При определяне на данъчната печалба по ал. 2, т. 1 данъчна загуба, определена по реда на този закон през предходни данъчни периоди
1. се приспада последователно до изчерпването й през следващите 5 години от възникването й, при спазване на изискванията на глава единадесета, само от данъчните печалби на същото контролирано чуждестранно дружество или от данъчната печалба на друго контролирано чуждестранно дружество в същата чужда държава, от която е възникнала;
2. не се приспада от данъчните печалби на данъчно задълженото лице от източник в страната или други държави.“
§ 14. Разпоредбата на чл. 47г, ал. 3, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага за данъчни загуби, възникнали след 31 декември 2018 г.
§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм. бр. 41, 52 , 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г. и бр. 24, 33 и 96 от 2019 г.) в чл. 53, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „или определени с правилника за прилагане на закона“.
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 юли 2020 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 18 декември 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
9970