Supreme Court dismisses appeal on family home usage rights when property belongs to a third party and marriage ended without minor children.

Ном. N 35

РЕШЕНИЕ

№ 532

София, 09.06 .200 9

година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен

съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание

на втори юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело № 848/2008 година по описа на бившето І г.о.

Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.

Образувано е по касационна жалба от Д. Ф. Г. , чрез процесуалния й представител – адв. И, против въззивно решение от 14.11.2007 г. по гр.д. №430/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение.

Обстоятелствата по делото са следните:

С решение от 14.11.2007 г. по гр.д. №430/2007 г. Софийският градски съд е предоставил на И. В. Й. от град С. ползването на семейното жилище, подробно описано в диспозитива на решението. Със същото решение е отхвърлен искът на Д. Ф. Г. – Й. , за предоставяне ползването на семейното жилище, като неоснователен.

Въззивната инстанция е приела, че 2/3 идеални части от семейното жилище са придобити по време на брака и са отчуждени като са прехвърлени на трето лице. Съобразявайки разпоредбата на чл.107 СК съдът е стигнал до извод, че когато от рака няма ненавършили пълнолетие деца и брака се прекратява по вина на съпруга несобственик, на него не може да се предостави ползването или да се разпределя част от ползването на семейното жилище. С оглед обстоятелството, че вина за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи и факта, че жилището е собственост на трето лице, както и че на съпруга, който също не е собственик на семейното жилище, е учредено вещно право на ползване, претенцията на жалбоподателката не може да бъде удовлетворена.

Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба Д. Г. – Й. , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. В оплакванията срещу решението се твърди, че направените от СГС изводи относно характера и придобиването на процесното право на ползване и относно пребиваването на жалбоподателката в България, което е ограничено именно поради липсата на жилище в България, от което е лишена от ответника, не кореспондират с фактите по делото и разпоредбите на закона. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. И.

Ответникът по касация – И. В. Й., посредством процесуалния си представител – адв. Ц, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Депозирана е писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, пред настоящата инстанция, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.

Законосъобразно и обосновано Софийският градски съд е приел, че претенцията на Д. Г. е неоснователна. При безспорно установяване на факта, че към момента на прекратяване на брака, както и към момента на предявяване на иска за развод, семейното жилище не е било съпружеска имуществена общност, същото не се обхваща от нито една от хипотезите на чл.107 СК. В случая е неприложима и хипотезата на чл.107, ал.2 СК, доколкото семейното жилище не е собственост на нито един от съпрузите. При тази фактическа обстановка и при безспорно установения факт, че семейното жилище е собственост на трето лице, извън хипотезата на ал.4, не са налице законови разпоредби, които да дават права на касационната жалбоподателка да претендира за ползване на процесния имот като семейно жилище след прекратяването на брака. В случая е ирелевантен факта, че ищецът има учредено вещно право на ползване върху процесния имот по силата на друг юридически факт, както и че касаторката пребивава рядко в България предвид обстоятелството, че няма къде на отседне.

Ето защо оплакванията, наведени в касационната жалба се явяват неоснователни, поради което неоснователна е и касационната жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.

Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.11.2007 г. по гр.д. №430/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: