Supreme Court overturns appeal ruling for returning case due to unsigned complaint, ordering new trial with corrections.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 412

ГР. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 29.05.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2384/23 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Агенция за социално подпомагане – [населено място] /АСП/ срещу въззивното решение на АС Пазарджик по гр.д. №476/22 г. С обжалваното въззивно решение са обезсилени първоначалното и допълнителното първоинстанционни решения на Районен съд Велинград /РС/, постановени по предявените от А. А. срещу касатора искове по чл.71, ал.1,т.1 и 2 ЗЗДискр. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Актуални ли са постановките на т.4 от ТР №1/17.07.2001 г. при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. във всички хипотези на нередовност на исковата молба? – поради твърдяното от касатора разрешаване на въпроса от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за приложимата в случая хипотеза – неподписана от ищеца искова молба.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба А. А. не изразява становище.

Върховният касационен съд, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ТР №1/13 г., т.5, на която се позовава касаторът е прието, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник за разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба, постановките на ТР №1/17.07.01 г. ОСГК продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2008 г. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) , чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК , като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК .

По същество на жалбата: За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд, не е подписана от ищеца нито със саморъчен/личен/ подпис, нито с КЕП. Първоначалната искова молба №1962/19.10.21 г. е ксерокопие на документ, наречен от ищеца „Искова молба/ допълнение“.

Липсва оригинал на исковата молба, а представеното копие не носи личен подпис. Исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, сред които не е липсата на подпис. На 1.11.21 г. в деловодството на съда е депозирана нова „Искова молба/ допълнение“, която също е неподписана и РС е дал указание на ищеца да я подпише.

Това указание не е изпълнено от ищеца, а всички останали негови процесуални действия до завършване на производството пред РС са заявявани и извършвани по електронен път, без да са подписани с КЕП, съгл. чл.102 е и чл.102ж, ал.2 ГПК. РС е постановил както първоначалното, така и допълнителното решение, предмет на обжалване пред въззивния съд, въз основа на нередовна искова молба и ненадлежно извършени процесуални действия от страна на ищеца.

Според въззивния съд дори и исковата молба да бъде оставена без движение във въззивното производство, пороците на постановените съдебни актове не могат да бъдат санирани, тъй като всички процесуални действия на ищеца пред РС са невалидни поради липса на подпис. Това налага обезсилване на постановените от РС първоначално и допълнително решение и връщане на делото на този съд за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба и постановяване на валидно решение.

От данните по делото е видно, че производството пред РС е образувано по искова молба от 19.10.21 г. и уточнителни молби от 4.11.21 г. и от 7.12.21 г. – съгл. разпореждане на РС №1204/17.12.21 г. по гр.д. №1018/21 г. / л.28/, всички неподписани саморъчно или с КЕП от ищеца. Проведени са обаче две открити заседание с личното явяване на ищеца – на 17.03.22 г. и на 7.04.22 г., в които страните са изразили становище по доклада на първоинстанционния съд, ищецът е уточнил исковата си молба, събирани са искани от страните доказателства и е даден ход по същество на производството, след което е постановено обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение №80 от 18.04.22 г. По молба на ищеца от 26.04.22 г., също неподписана саморъчно или с КЕП, е постановено в закрито заседание допълнително решение №130/1.06.22 г. на РС, което също е обжалвано с въззивна жалба.

При тези данни не може да се сподели извода на въззивния съд, че всички процесуални действия на ищеца пред РС са нередовни като неподписани. Въззивният съд в съответствие с приетото по прилагане на процесуалния закон в т.5 от ТР №1/13 г. е следвало да остави без движение исковата молба, ведно с уточняващите я молби и молбата за допълване на решението и да даде указания на ищеца да ги подпише с личен саморъчен подпис или КЕП.

Жалбата е основателна –въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Затова следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане при дадените по-горе указания във връзка с констатираната нередовност на исковата молба с уточненията й и на молбата за допълване на решението.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. №476/22 г. от 30.11.22 г.

ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: