Supreme Court dismisses appeal as inadmissible due to failure to appeal a final supplementary ruling.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal as inadmissible because the appellant failed to challenge a final supplementary ruling issued by the first-instance court. The appellant had only lodged an appeal against a different supplementary ruling, which was subsequently overturned, leading to the issuance of the unchallenged supplementary ruling in question. The court held that since this specific supplementary ruling became legally binding without being appealed to the appellate court, the subsequent cassation appeal regarding the appellate court's refusal to review it was procedurally invalid.
Legislator headnote
AI generatedArt. 296, para. 2, first sentence of the Civil Procedure Code; Art. 219, para. 1, item b of the repealed Civil Procedure Code: When a supplementary ruling of the first-instance court becomes legally binding without being appealed to the appellate court, a cassation appeal against the appellate court's decision in the part where it did not rule on that supplementary ruling is inadmissible.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 28.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска
колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
януари пре з две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия
Василева т. дело № 813 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С., подадена ч. процесуалния й пълномощник юрисконсулт К. К. срещу решение № 482/02.02.2009г. по в. т. дело № 569/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която Апелативен съд Пловдив е отказал да се произнесе по въззивната жалба на АСК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че с въззивна жалба изх. № 11-00-5676/02.11.2004г. е обжалвал решението, постановено по чл. 193 ГПК /отм./ по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, поради което изводът на Пловдивски апелативен съд, че въззивната жалба има характер на частна жалба срещу допълнителното решение по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, е неправилен. Касаторът поддържа становище, че след произнасяне на допълнителното решение от 16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали и връщане на делото в Апелативен съд Пловдив въззивната инстанция е следвало да разгледа въззивните жалби на всички страни по делото. В приложено към касационната жалба изложение релевира довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г. на ВКС, решение № 92/27.02.2003г. по гр. д. № 609/2002г. на ВКС, I г. о., решение № 204/05.06.2002г. по гр. д. № 123/2001г. на ВКС, I г. о. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ВКС, ОСГК: следва ли при постановяване на решението съдът да се произнесе по всички доводи и отменителни основания, посочени във въззивната жалба.
Ответниците „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е недопустима поради следните съображения:
Първоначално производството пред Апелативен съд Пловдив е било образувано по въззивни жалби на ответниците „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. срещу решение № 6/09.04.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали в осъдителната му част и въззивна жалба на ищеца А. за с. к. , гр. С. срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставена без уважение молбата на АСК за допълване на решение № 6/09.04.2004г.
С решение № 153/03.07.2006г. по гр. д. № 967/2004г. Пловдивски апелативен съд, 1 състав е отменил частично първоинстанционния съдебен акт, отхвърлил е частично предявените искове, оставил е в сила в останалата част решението и изцяло допълнително решение № 65/06.10.2004г.
По повод постъпили от ищеца и двамата ответници касационни жалби с решение № 230/10.05.2007г. по т. дело № 1015/2006г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е отменил решението на Пловдивски апелативен съд частично относно присъдените по отношение на двамата ответници неустойки за неизпълнение на програмата за трудова заетост и лихвите за забава върху тези неустойки и в частта, с която е оставено в сила допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. и делото е върнато в отменената част на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба на АСК срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд има характер на частна жалба, тъй като допълнителното решение има характер на определение поради това, че съдът се е произнесъл по допустимостта на молбата за допълване на решението, а не по основателността на заявените частични искови претенции, т. е. по процедурен въпрос, а не по съществото на исковете. Поради това Пловдивски апелативен съд с определение № 579/20.02.2008г. по т. дело № 452/2007г. е отменил допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на исковете до размера им, предявен с молба на АСК от 04.10.2003г.
С допълнително решение № 61/16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. Кърджалийски окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от А. за с. к. против „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. искове за неустойка за неизпълнение на задължение за трудова заетост за 1998г. по приватизационен договор от 13.08.1998г. и лихва за забава за разликата над 402 186 лв. и 124 347 щ. д. до предявения размер 441 689 лв. и 158 034 щ. д. срещу „Б” А. и над 58 142,31 лв. и 18 285,58 щ. д. до предявения размер 64 835 лв. и 23 197 щ. д. Допълнителното решение е съобщено на АСК на 12.05.2008г., на „Б” А. на 23.04.2008г. и на „К” А. на 25.04.2008г. и същото не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
След връщане на делото в Пловдивски апелативен съд с решение № 482/02.02.2009г. по т. дело № 569/2008г. е оставено в сила решение № 6/09.04.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която „Б” А. , гр. К. е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 315 415 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост по приватизационен договор от 13.08.1998г., и сумата 64 762,53 лв. – обезщетение за неизпълнение на това парично задължение за периода 01.07.2000г. – 08.10.2002г., както и в частта, с която „К” А. , гр. К. е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 46 385 лв.– неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост по приватизационен договор от 13.08.1998г., и сумата 9 523,51 лв. – обезщетение за неизпълнение на това парично задължение за периода 01.07.2000г. – 08.10.2002г.
Касационната жалба е недопустима, тъй като касаторът не е обжалвал постановеното от Кърджалийски окръжен съд допълнително решение № 61/16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. Неоснователен е доводът, че след произнасяне на допълнително решение № 61/16.04.2008г. от първоинстанционния съд и връщане на делото в Апелативен съд Пловдив въззивната инстанция е следвало да разгледа подадената от АСК въззивна жалба. А. за с. к. е подала само въззивна жалба с изх. № 11-00-5676/02.11.2004г. срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд, същата е разгледана, посоченото допълнително решение е отменено, делото е върнато в първоинстанционния съд за разглеждане на останалата част от исковете по същество и е постановено допълнително решение № 61/16.04.2008г., с което исковете за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост и обезщетение за забава частично са отхвърлени. Това допълнително решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК, аналогичен чл. 219, б. „б”, предл. първо ГПК /отм./, тъй като не е обжалвано от ищеца АСК. При влязло в сила допълнително решение на първоинстанционния съд, което не е обжалвано пред въззивната инстанция, касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която последният не се е произнесъл по допълнителното решение, е недопустима.
Поради изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решение № 482/02.02.2009г. по в. т. дело № 569/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която Апелативен съд Пловдив е отказал да се произнесе по въззивната жалба на АСК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: