Supreme Court dismisses private appeal against denial of legal aid due to missing financial declaration.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

София, 23.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2761 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК

Образувано е въз основа на подадената от К. И. Б. от [населено място] частна жалба против определение от 6.06.2018г. по в.гр.д. № 4996/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ, по реда на чл.94 ГПК, изразяваща се в безплатна адвокатска помощ за изготвяне на касационна жалба и изложение за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 797 от 3.04.2018г. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен.

Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията :

След постановяване на въззивно решение № 797 от 3.04.2018г. по в.гр.д. № 4996/2017г. на САС, К. Б. е подал молба с вх.№ 324 от 16.04.2018г., в която използвайки непристоен по отношение на правораздавателен орган език и обидни квалификации към съдебния състав, е поискал да му бъде предоставена правна помощ „за изготвяне на касационна жалба”.

С определение от 18.04.2018г., съдебният състав след като е наложил глоба за обидните квалификации, е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок: „да представи декларация за обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПП”.

За указанията на съда, жалбоподателят е уведомен на 29.05.2018г. и на 4.06г.2018г. е представил молба, към която са приложени невлязло в сила решение по н.а.х.д.№ 10055/2016г. на СРС и адресирано до жалбоподателя съобщение по друго висящо дело /по гр.д.№ 45/2018г.на ОС Търговище, че е освободен от заплащане на държавна такса/.

След като дадените указания не са изпълнени /не е представена декларация за обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПП/, със сега обжалваното определение от 6.06.2018г. по в.гр.д. № 4996/2017г., САС е оставил без уважение направеното искане за предоставяне на правна помощ.

В настоящата частна жалба, жалбоподателят не излага конкретен довод за незаконосъобразност на постановения акт. Счита, че е налице практика на други съдилища за освобождаването му от държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваният акт за правилен.

Съгласно чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ, в случаите когато адвокатската защита не е задължителна, какъвто е настоящият, правна помощ по гражданско дело може да се предостави при наличие на три кумулативни предпоставки - страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предоставянето на правна помощ не се следва безусловно, а става след преценка на съда, която е конкретна за всеки отделен случай и се прави съобразно конкретно установените по делото обстоятелства. Изрично законът в чл.23 ал.3 ЗПП, изисква съдът да формира преценката си, като вземе предвид: доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното му положение, здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други обстоятелства. От цитираната норма следват два извода: първо, че декларацията по чл.23 ал.3 ЗПП,за която жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда и не е представил, е за всички релевантни за преценката на съда обстоятелства и второ, че тя е от съществено значение и без нея както е посочил съдът, чийто акт се обжалва, не е възможно да се извърши изискуемата се преценка и искането на молителя за предоставяне на правна помощ не може да бъде удовлетворено.

Следва да се има пред вид и още едно обстоятелство. Съгласно нормата на чл.23 ал.2 ЗПП, за предоставянето на правна помощ не е достатъчно само страната да е установила, че не разполага със средства за заплащане на адвокат. Затова, дори и по делото съдът вече да е направил преценка, че страната не разполага с достатъчно средства, поради което да я е освободил от заплащане на държавна такса/вж. стр.27 от гр.д.№ 66/2017г.на СОС/, това няма за автоматична последица и необходимостта на страната да бъде предоставена правна помощ. За разлика от хипотезата по чл.83 ал.2 ГПК, когато съдът съпоставя установените за лицето данни с размера на дължимата такса и преценя възможността същата да бъде заплатена, обхватът на преценката за предоставяне на правна помощ е разширен и съдът разполагайки с данните по чл.22 ал.3 ЗПП, решава допълнително и доколко това би било от полза за молителя /чл.24 ал.1 ЗПП/ и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна /чл.24 т.2 ЗПП/. Следователно, е ирелевантно представянето на доказателства, че в други производства – каквито са тези, по които е постановено невлязлото в сила решение по н.а.х.д.№ 10055/2016г. на СРС и гр.д.№ 45/2018г.на ОС Търговище – жалбоподателят е бил освободен от заплащане на държавна такса. В този смисъл е и постановено определение № 78 от 24.04.2017г. по ч.гр.д.№ 4655/2016г. на І г.о.

Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 6.06.2018г. по в.гр.д. № 4996/2017г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.