Supreme Court dismisses appeal for lack of admissibility due to failure to state a specific legal question.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977

С., 17,12,2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 4375 /2013 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. от Б. против решение № 439/5.03.2013 г. по т.д.н. № 335/2013 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение, /неправилно посочено като определение/, № 410/4.12.2012 г. по т.д. № 218/2011 г. на Видински ОС, с което, на основание чл.632,ал.4 ТЗ, се прекратява производството по несъстоятелност на длъжника МБАЛ П.Х. Е.-К. и се заличава от ТРегистър.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е изложено следното: Правното основание за допустимост е чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Двете инстанции са се произнесли по съществени въпроси без да се съберат исканите писмени доказателства от трети лица: О.-К. и АВписванията. Двете решения са необосновани постановени в противоречие с акт за общинска собственост 57/2009 г.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение е прието следното: В случая, решението по чл.632,ал.1 ТЗ е вписано в ТРегистър на 10.11.2011 г. В едногодишния срок по чл.632,ал.2 ТЗ по делото е постъпила молба от касатора за възобновяване на производството, поради наличие на достатъчно имущество-имот/болница, описано в акт № 57/2009 г. за общинска собственост. Но това имущество не е собственост на длъжника МБАЛ П.Х. Е., а като публична общинска собственост е предоставено на Е. за безвъзмездно стопанисване и управление с решение на ОбС-К..

По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.

Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.

На касационно обжалване подлежи само въззивното решение, но не и първоинстанционното решение-чл.280,ал.1 ГПК.

Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.

Необосноваността е основание по чл.281,т.3 ГПК и касае правилността на решението, което не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.

Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 439/5.03.2013 г. по т.д.н. № 335/2013 г. на Софийски АС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :