Supreme Court dismisses appeal as no legal issue of significance exists for the application of the Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

1031

София, 11.11. 2009 година

Върховният

касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети ноември

през две хиляди и девета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Здравка

Първанова

при

секретар

като

изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско

дело № 998 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Д. А. от гр. С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 13.05.2009г. по гр.д. №72/2009г.

Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по приложението на чл.79,чл.69,чл.99 и чл.108 ЗС,както и на чл.26 ЗЗД и чл.183 ЗЗД и чл.547 и чл.537,ал.1 ГПК по въпроси,за които се поддържа,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касационна жалба Н. Н. М.,М. А. М. К. М. А.,Ж. Н. К., Х. Н. С.,М. Н. А.,И. Х. И.,А. Г. Р.,В. Р. Д., К. Р. Т.,К. Василена Д. и К. И. Б. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение,постановено на 13.05.2009г. по гр.д. №72/2009г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта по предявения от Й. Д. А. иск с правно основание чл.76 ЗС и по искането по чл.537,ал.2 ГПК и е прекратил производството по делото в тази част. В частта,с която е отхвърлен предявеният от Й. Д. А. иск за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в гр. С.,ул.”И”№24,представляващ дворно място от 1005кв.м.,образуващ УПИ * в кв.33 по плана на града и в частта,с която е отхвърлен предявеният от Й. Д. А. иск за признаване нищожността на договор за продажба на същия имот,сключен на 13.12.2007г. /н.а. №89,том ХХІІІ,н.д. №2863/2007г./ постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила.

Прието е,че на 31.03.1960г. е съставен н.а. №48,с който С. А. е признат за собственик по давност на процесния УПИ * и съседния на него УПИ *,като на 12.02.1993г. е прехвърлил на Й. А. правото на собственост върху УПИ * срещу задължение за издръжка и гледане. Стоян А. е починал на 16.02.1993г. и след неговата смърт не е доказано Й. А. да е упражнявала върху УПИ * фактическа власт явно,спокойно и необезпокоявано с намерението да го свои,а оттам и не е установено да е придобила имота по давност. Прието е,че заплащането на данъци за един имот и неговото деклариране само по себе си не е достатъчно убедително доказателство за установяване анимуса на владелеца.

По отношение на извършеното от наследниците на С. А. разпореждане с правото на собственост върху УПИ * /договор за продажба,сключен на 13.12.2007г. - н.а. №89/2007г./ е прието,че не е нищожно поради липса на собственически права на продавачите към момента на сключване на договора на първо място по причина,че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен,както и по причина,че продавачите са притежавали собствеността.

Поставените на разглеждане в производството по делото въпроси по приложението на посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК разпоредби не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл.

На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице.

По въпроса дали продажбата на чужда вещ е нищожна е налице трайна практика на ВКС,с която въззивният съд се е съобразил изцяло като е приел,че разпореждането с чужд имот не обуславя нищожност на договора. Не са налице обстоятелства които с оглед на конкретния случай да обуславят наличие на основание за различно от даваното от съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.26 ЗЗД,а оттам и за промяна в трайно установената практика. Още повече че в случая е прието,че разпореждане с чужд имот не е било извършвано.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпроса възможно ли е купувачите по нищожен договор да се считат за добросъвестни владелци. Този въпрос обаче в постановеното от въззивния съд решение не е бил разглеждан и следователно не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.

Поставя се и въпросът за значението на записването на имота на името на трето лице в данъчната служба към момента на сключването на договора за продажба. Подобен въпрос с оглед доводите за нищожност на договора за продажба не е бил въведен в спорния предмет,не е бил обсъждан от въззивния съд и следователно не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството,че имотът е деклариран на името на Й. А. е преценявано с оглед твърдението й за придобиване правото на собственост по давност и в съответствие с трайната практика на ВКС е прието,че сам по себе си фактът на деклариране на имота не удостоверява осъществяването на елемент от фактическия състав на придобивната давност.

Посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК разпоредби на ЗЗД и ЗС не са нови нито неясни,по приложението им е установена трайна практика и не се установява разгледания от въззивния съд правен спор да се отличава с такива особености,които да налагат различно от вече установеното тълкуване. Не се поставят и конкретни въпроси,освен посочените по-горе, които до настоящия момент да не са били поставяни на разглеждане при подобни спорове.

И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 13.05.2009г. по гр.д. №72/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Й. Д. А. касационна жалба вх. № 8548/17.06.2009г.

Председател:

Членове: