Supreme Court allows cassation appeal against appeal judgment regarding timber cutting restitution claim.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal against the appeal judgment in a dispute over timber restitution. The appellants sought to challenge a lower court ruling that confirmed their obligation to pay for wood harvested from a property, arguing that a prior Supreme Court decision on ownership should have barred the claim. The court found the appeal admissible because the disputed interest exceeded the monetary threshold and the appellants raised relevant legal questions regarding the timing of the claim and the nature of the underlying obligation.
Legislator headnote
AI generatedArticle 288 in conjunction with Article 280, paragraph 1 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court may admit a cassation appeal if the appeal judgment concerns an interest exceeding the statutory threshold and the grounds raised by the appellant are relevant to the dispute.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 02.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №18/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б. П. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №19/28.3.2011 г.по гр.д.№366/2010 г. на Девинския районен съд, с което касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят на Д. г. с. – Д., сумата 19062,32 лева, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, получена от дърводобив от подробно описания в диспозитива на решението имот, на отпаднало основание, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.8.2010 г., както и деловодни разноски в размер на 999 лева, и държавна такса в размер на 762,49 лева.
Въззивната инстанция е приела, че след като е уважен искът по чл.108 ЗС – влязло в законна сила решение №162/25.02.2010 г. по гр.д.№2017/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което производство е оспорено действието на издадения административен акт за реституция на процесния имот, правото на собственост на наследодателя на ответниците, действието на административния акт следва да бъде зачетено с оглед презумпцията за законност на този акт, поради което е съществувало за наследодателя на касационните жалбоподатели основание за извършване на сечта, а след отпадането му(с влизане в сила на решението на ВКС) се отменят последиците на решението за възстановяване на собствеността и това е правнорелевантния момент, от който тече давността за предявяване на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Когато определено лице подаде заявление пред компетентен държавен орган и впоследствие получи разрешително за сеч юридическият факт, от който произтича правото да се добие определено количество дървесина на определена стойност е конкретното позволително за сеч или документа за собственост на извършилия сечта ?
2. На основание решение по уважен ревандикационен иск може ли да се търси полученото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, предложение 3 ЗЗД, когато конкретния добив е получен преди завеждането на иска ?
3. Когато между две страни по правен спор не е съществувало облигационно правоотношение и ищецът е разполагал с вещен иск, с който е можел да защити правата си , приложима ли е и следва ли спорът да се квалифицира в една от хипотезите на неоснователното обогатяване ?.
Сочи се противоречива съдебна практика и се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.-1, т.т.1 и 2 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Д. г. с. –Д., посредством процесуалния си представител – адв. Ж. Ч., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са релевантни за спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд, г.о., по подадената от адв. Б. П. – процесуален представител на ответниците по касационната жалба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., касационна жалба, вх.№4572/03.11.2011 г.
УКАЗВА касационните жалбоподатели, чрез адв. Б. П., в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд общо в размер на 381,24 лева, или всеки от тях да внесе по 190,62 лева.
В противен случай производството поделото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: