Supreme Court dismisses appeal on electricity billing dispute due to lack of grounds for admissibility under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1177

гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ , в закрито заседание проведено на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 3243 по описа за 2023г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. К., чрез адв. Р. Д. срещу решение № 260449/09.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 7429/2020г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 56963 от 04.03.2020г. по гр.д. № 41359/2018г. по описа на СРС, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 ат ТЗ вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, касаторът е осъден да заплати на „Електрохолд продажби“ АД сумата от 5897.39 лева, представляваща начислена цена на преизчислено количество електрическа енергия за периода 09.12.2017г. до 08.03.2018г. в обект на потребление находящ се в [населено място], Столична община, [улица] по издадена фактура № 0238121275/14.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.06.2018г. до окончателното плащане на задължението.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:

1/ по какъв начин съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите при наличие на противоречие в показанията на различни групи свидетели, респ. между тези показания и данните за релевантните факти, съдържащи се в други доказателства по делото, с довод, че постановеното решение противоречи на Решение № 87 от 04.09.1958г. по гр.д. № 55/1958г. на ОСГК на ВС;

2/ как следва да бъдат доказани фактите и обстоятелствата, описани в съставен Констативен протокол – достатъчно ли е представянето само на КП или обективираните в него обстоятелства следва да бъдат подкрепени и с други доказателства, с оглед принципа за установяване на истината по чл. 10 от ГПК;

3/ кога се приема, че корекционната сума е доказана по размер – когато е изчислена правилно съобразно приложената формула или когато са доказани изходящите данни, необходими за прилагане на съответната форма?

4/ дължима ли е сума по корекционна фактура, изчислена без да е спазена процедурата, предвидена в ПИКЕЕ? По този въпрос е посочено, че обжалваното решение противоречи на влязло в сила решение от 03.02.2015г. постановено по в.гр.д. № 3060/2014г. по описа на ВОС.

Касаторът поддържа, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез процесуален представител изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства – заявления и възражения подадени от ответника до дружеството ищец в качеството му на потребител на електрическа енергия, както и от искови молби и съдебни книжа, съдържащи признание на неизгодни за ответника факти, доказателствената сила на които преценил по реда на чл. 175 от ГПК, като въз основа на приетото за установено и анализа на доказателствата формирал извод, че В.

Л. К. има качеството потребител на електрическа енергия и титуляр на партида с кл. № 300068746666 и аб. № 9235509305 в процесния период и за електроснабдявания обект. Приел, че страните са били обвързани от договор за доставка на електрическа енергия при ОУ на дружеството, както и че при контролна проверка на 08.03.2018г., служители на енергийното предприятие установили неправомерно присъединяване на обекта на ответника при липса на СТИ и потребление на електрическа енергия при пълно неизмерване на протичащата по проводника електроенергия.

Въз основа на събраните по делото свидетелски показания на непосредствено присъствалите на проверката свидетели М. Б. и Б. Т., които ценил при условията на чл. 172 от ГПК като преки, логични и кореспондиращи с останалите събрани доказателства, както и на приетите по делото и неоспорени от страните заключения на основна и допълнителна съдебно-техническа експертизи, обосновал извод, че дружеството ищец, в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия правомерно е извършил едностранно преизчисление на сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за обекта на потребителя, на основание и при спазване на действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/2013г./отм./ за минал период.

Посочил, че исковата сума е стойност, изчислена по правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ/2013г./отм./ за период не по-дълъг от 90 дни при липса на доказателства за момента на предходно извършената проверка в обекта на потребление. Като краен извод въззивният съд приел, че предявеният иск за реално изпълнение на парично задължение е доказан по основание и размер, поради което потвърдил първоинстанционното осъдително решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки – формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускане на решението до касационен контрол.

Поставеният от касатора в изложението въпрос относно преценката на показанията на свидетелите при противоречие в тях в случая не е обусловил изхода на спора. Същият е относим към възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивния съд. След възпроизвеждане на показанията на разпитаните по делото две групи свидетели поотделно, въззивният съд е обсъдил същите в контекста на съвкупна преценка на всички обстоятелства по делото, при която кредитирал тези от тях, които са основани на непосредствени впечатления на свидетелите и кореспондират с всички останали доказателства по делото. Преценката за достоверност е изградена въз основа на съображение доколко показанията на свидетелите са подкрепени от другите доказателства по делото, както и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

В цитираното от касатора решение № 87 от 04.09.1958г. по гр.д. № 55/58г. на ОСГК на ВС е прието, че когато свидетелите дават противоречиви показания, задължение на съда е да прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото и мотивирано да посочи на кого от свидетелите и защо дава вяра. Посоченото решение не е задължително за съдилищата. Даденото с него разрешение има принципен характер и е трайно възприето в съдебната практика. Съдът преценява доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания, по свое вътрешно убеждение и тази преценка се подчинява на изискванията на процесуалния закон относно начина на формиране на вътрешното му убеждение, обезпечаващи истинността на фактическите констатации по спора. Право на съда е при наличието на противоречиви свидетелски показания да приеме едни и да отхвърли други, но в такъв случай е длъжен да изложи съображенията си за това. Именно такава преценка е извършена от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС. А оплакванията за неправилност, както и несъгласието с фактическите и правни изводи на съда, не съставляват основания по чл. 288 от ГПК. Ето защо по поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос е обсъден от въззивния съд, но изводите по него не са обусловили крайното разрешение на спора, поради което въпросът не съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационният жалбоподател не е посочил и не е представил решения на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК, които да установяват твърдяното противоречие.

Решаващите изводи на въззивния съд по въпроса за извършената от служители на дружеството – ищец контролна проверка, констатациите от същата и формираният извод за установено неправомерно присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа без СТИ са основани освен на приетия по делото Констативен протокол от 08.03.2018г.

и на заключенията на основната и допълнителна СТЕ, както и на други писмени доказателства и на показанията на свидетелите, присъствали и възприели пряко обстоятелствата в хода на проверката. От друга страна, съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ/2013г./отм./ констативният протокол за установяване намесата в измервателната система се съставя, когато при проверката на тази система се установи промяна в схемата на свързване.

Протоколът се съставя в присъствието на органите на полицията и следва да е подписан от тях. Същият трябва да отговаря и на изискванията по чл. 47 от цитираните правила – да е подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, съответно от двама свидетели при отсъствие на клиента или негов отказ да подпише протокола.

По отношение на този документ е формирана и практика на ВКС, а именно решение № 104 от 16.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Цитираното решение съдържа относими към констативния протокол по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ разрешения – за характеристиката, доказателствената сила и значението за правото на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметката за потребена енергия на този документ.

Третият формулиран в изложението въпрос също не е обусловил решаващата воля на съда, доколкото въпросът за размера на вземането и начинът, по който той се изчислява в хипотеза на преизчисление на сметка на потребителите за минал период по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ не е поставян за решаване пред въззивната инстанция. Въпросът е и неясно формулиран.

По последния въпрос касаторът се е позовал на решение на Окръжен съд - Варна, което не е представено по делото, нито съдът може да обоснове извод, че същото е влязло в сила. А съгласно разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, твърдяното противоречие не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, а и страните не навеждат такива оплаквания и доводи, като ответникът не сочи и то да е очевидно неправилно.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника по касацията в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260449/09.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 7429/2020г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК В. Л. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК 175133827 сумата в размер на 100 лева, разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.