Supreme Court dismisses appeal on debt claim, ruling three-year statute of limitations applies to heating bills.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

С. 14.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 520 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Г. В. от [населено място], чрез процесуалните представители – адвокатите С. и Т. против въззивно решение № 624 от 31.01.2012г. по в.гр.д. № 6890/2011г.на Софийски градски съд,с което е отменено решение № І-47-143 от 4.01.2011г. по гр.д.№ 8780/09г. на Районен съд София в частта му,в която е отхвърлен иска за главницата за сумата над 4 339.34лв.до 6 662.46лв.и в осъдителната част за разноските за сумата над 405.05лв.и вместо това е постановено друго,с което в тази части исковете са уважени и в частта,в която решението на РС е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.Претендира направените по делото разноски.

С определение № 1074 от 20.09.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК по въпроса дали плащанията за топлинна енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в”от ЗЗД.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Отговорът на поставения въпрос,по който е допуснато касационно обжалване е даден с тълкувателно решение №3 от 18.05.2011г по т.д. № 3/11г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което – вземанията на топлофикацион-ните дружества съдържат признаците на периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях е приложима тригодишната давност.

В случая – въззивният съд е приел,че в качеството си на собственик на апартамент в топлоснабдена сграда,ответникът е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на собствения му имот.Основателността на иска произтича от наличието на облигационно правоотношение,произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия.Размерът на задължението съдът е определил съгласно заключението на изготвената по делото експертиза, приемайки,че е приложима общата 5-годишна давност.Отказал е да се съобрази с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС,на което страната се е позовала,за да обоснове тезата си за приложимост на тригодишната давност,с мотив,че то не е задължително за гражданските съдилища.Този извод на въззивния съд е в противоречие с т.2 от горецитираното ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК, съгласно което целта и смисъла на касационното производство налагат в обхвата на чл.280 ал.1 от ГПК да бъдат включени и всички решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото.Поради констатираните противоречия с приетото в Тълкувателни решения на ВКС № 3 от 18.05.2011г.

и № 1 от 19.02.2010г. - постановеният въззивен акт е неправилен само в отменителната му част. В потвърдителната е правилен, защото няма данни да е налице плащане на използваната от касатора топлинна енергия.

На основание чл.293 ал.2 от ГПК въззивния акт следва да бъде отменен в частта, с която е присъденото вземане за периода преди 23.10.2005г.,а въпросът пререшен с отхвърляне на иска.Погасени са по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.10.08г./.Размерът на непогасените по давност вземания за периода 23.10.05г.-м.04.2008г.,определен със заключенията на приетите по делото експертизи възлиза на 4 339.34лв.и до този размер предявения иск е основателен,а за разликата до претендира-ния -неоснователен.Посочената сума следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -23.10.08г.

Пред въззивната инстанция решението не е обжалвано в частта му, касаеща предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД и е влязло в сила.

С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 624 от 31.01.2012г. по в.гр.д. № 6890/2011г. на Софийски градски съд в отменителата му част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ поради погасяване по давност предявения от [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявана от изпълнителния директор М. иск за признаване за установено,че В. Г. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] район О. [улица] вх.1 ап.6 дължи на основание чл.415,във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК сумата над 4 339.34лв.до 6 662.46лв.за периода м.11.01г.-м.07.08г.-цена на топлинна енергия за битови нужди за апартамент, находящ се в [населено място] [улица] вх.1 ап.6,абонатен № 24250,ведно със законната лихва.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №624 от 31.01.2012г. по в.гр.д. № 6890/2011г. Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение № І-47-143 от 4.01.2011г. по гр.д.№ 8780/09г. на Софийски районен съд като е уважен иска за главницата до размер на 4 339.34лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :