Supreme Court dismisses appeal on jurisdictional issues regarding division of co-owned real estate across multiple courts.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed a private appeal challenging a lower court's decision on jurisdiction for dividing co-owned real estate. The appellant argued that procedural questions regarding venue selection for properties in different districts should be reviewed, citing a prior Supreme Court ruling. The court rejected this, noting the cited precedent applied to a single property and that the lower court correctly applied established practice allowing the plaintiff to choose a court for any of the properties.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 87 of the former Civil Procedure Code; The Supreme Court's practice allows a plaintiff to select a court for division of co-owned real estate located in different districts, and such practice remains valid under the new Civil Procedure Code.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 30 . 09 .200 9 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 406 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х. К. К. против определение № 3*9г., постановено по ч. гр.д. № 165/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено определение № 15269/04.11.2008г. по гр.д. № 8180/2008г., с което производството по делото е прекратено за шест от недвижимите имоти, за които е поискана делба и вместо това делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като навежда довод, че процесуалните въпроси “в едно производство ли следва да се разгледа иска за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в района на различни съдилища, когато съсобствеността е възникнала не по наследство” и “ може ли ищеца да си избере в кой съд да предяви иска за делба между съдилищата, в районите на които се намират имотите, предмет на иска за делба между бившите съпрузи, или въпроса се разглежда служебно от съда”. Жалбоподателят се позовава на определение № 1/24.01.1986г. на ВС, на което счита, че противоречи обжалваното решение. По същество счита определението неправилно поради противоречие с нормата на чл. 83 от ГПК /отм/, респ. чл. 109 от действащия ГПК. .
Ответницата по касация Р. С. П. оспорва допускането до касационно обжалване, като излага теза, че определението, на което се позовава жалбоподателя не се отнася за аналогичен казус, а за иск за делба на един имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатите с частната касационна жалба процесуални въпроси са: в едно производство ли следва да се разгледа иска за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в района на различни съдилища, когато съсобствеността е възникнала не по наследство и може ли ищеца да си избере в кой съд да предяви иска за делба между съдилищата, в районите на които се намират имотите, предмет на иска за делба между бившите съпрузи, или въпроса се разглежда служебно от съда.са определящи за изхода от спора.
До колкото основният принцип в делбеното производство проведен с нормите на чл. 69, ал.1 от ЗН във вр. с чл. 34, ал.2 от ЗС е всеки от съделителите да получи реален дял, разрешаването на поставените правни въпроси определя изхода от спора. В обжалваното определение обаче разрешението на тези въпроси, дадено от въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС и не й противоречи.
Тя е последователна при тълкуването на чл. 87 от ГПК/отм/ относно това, че когато иска за делба е предявен за няколко имота в районите на различни съдилища, право на ищеца е да избере пред кой съд от тези, в района на които се намира някой от имотите да предяви иска си. /В този смисъл Опр. № 368/04.11.2008г. по гр.д.
№ 1794/08г. ІV гр.о./ Нормата на чл. 116 от сега действащия ГПК е със същото съдържание, както чл. 87 от отменения ГПК, поради което създадената практика по този текст от отменения кодекс е актуална и при действието на новия ГПК.
Жалбоподателят неоснователно се позовава на определение № 1/24.01.1986г. на ВС. Видно от мотивите на същото, с него е разгледан казус при който е предявен иск за делба на един недвижим имот, съсобствен между бивши съпрузи. При тази хипотеза е безспорно, че се прилага задължителната местна подсъдност по чл. 83 от отменения ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице наведеното основание за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като то не противоречи, а е съобразено със съдебната практика на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3*9г., постановено по ч. гр.д. № 165/2009г. на Варненски окръжен съд по частна жалба от Х. К. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: