Cassation appeal dismissed; plaintiff lacks standing to challenge contract voidness without proving personal legal interest.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the cassation appeal against a lower court decision rejecting a lawsuit for the voiding of a privatization contract. The plaintiff argued that public interest alone justified the claim, but the court held that legal standing requires a specific personal interest tied to the third party affected by the contract. Consequently, the appeal was rejected as it did not meet the statutory requirements for cassation review.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, Art. 280, para. 1, items 1-3, Art. 280, para. 2, item 3 of the Civil Procedure Code; The right to file a lawsuit for the voiding of a contract requires the plaintiff to demonstrate a specific personal legal interest, not merely a general public interest.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1239/18.03.2024 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 668 по описа за 2024 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 719/20.12.2023 г. по ч.гр.д. №527/2023 г., с което Апелативен съд – Велико Търново потвърждава разпореждане № 578/27.09.2023 г. по гр.д. № 116/2023 г. на Окръжен съд – Габрово (неточно именувано „определение“) за връщане на исковата молба по недопустимите искове на П. Р. Р. за прогласяване нищожността на договора от 05.10.2022 г. за приватизационна продажба на един застроен недвижим имот в [населено място] срещу ответника „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести – Царица Йоанна“ ЕООД и ответника Н. А. Д. (продавач и купувач по договора) и за отмяна на два нотариални акта, констатиращи правото на собственост на продавача.
Определението се обжалва от П. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): За допустимостта на иск за прогласяване на нищожността на договор за приватизационна продажба на имот (чл. 32, ал. 3, вр. чл. 35 ЗПСК) и отмяна на констативните нотариални актове, с които продавачът е признат за собственик по реда на чл. 587 ГПК, необходимо ли е ищецът да обоснове правен интерес или е достатъчно да се позове на публичния, обществен интерес? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че е от значение за точното прилагане на чл. 124, ал. 1 ГПК и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно поради нарушение по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести – Царица Йоанна“ ЕООД и областният управител на [населено място], ответник и по исковете и неговият помагач, възразяват, че въпросът няма претендираното значение, а определението е правилно.
От ответника по касация Н. Д. не е постъпил отговор.
За да констатира, че исковете са недопустими и не следва да се разглеждат по същество (чл. 130 ГПК), въззивният съд е приел да са предявени от трето за договора лице, което не излага твърдения по какъв начин рефлектира в правната му сфера договорът, с който първият ответник е продал на втория ответник един застроен имот в [населено място], т.е. прието е, че ищецът няма надлежна легитимация по предявените искове за нищожност на този договор.
В своята практика Върховният касационен съд приема, че правният интерес е свързан с надлежната процесуална легитимация, а за нея съдът следи служебно. Приема се, че договорът има действие за страните (чл. 21, ал. 1 ЗЗД), но може да се отрази и в правната сфера на трето лице. Отражението/правоотношението на третото лице с една от страните по договора не е предмет на делото по предявения иск за прогласяване нищожността на договора, сключен между други (между ответниците), но обосновава правния интерес, а с това - и надлежната процесуална легитимация на ищеца. Това е една от изходните тълкувателни позиции, възприети в ТР №7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че установената практика отчита, че процесуалните предпоставки са условия, предвидени от законодателя съдът да даде защита на субективното право или правоотношение, респ. да съдейства за удовлетворяването на молителя. Обяснението (целта на законодателя) да ги предвиди в процесуалните закони е да създаде яснота, добра организация и ефективност в правораздавателната дейност. Основанията за нищожност са условия, при които договорът не поражда никакво действие. Обяснението (целта на законодателя) е да защити публичния/обществения интерес. Общественият интерес изяснява кои пороци на договорите законодателят счита за най-тежки, поради което ги свързва с най-тежката гражданскоправна санкция. Правният интерес изяснява за кое трето лице ще е ефективна съдебната защита по предявен иск за нищожност на договор, сключения между други. Поради това съдебната практика приема, че правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка е само частен, а не публичен/обществен. Обжалваното определение съответства на установената практика на Върховния касационен съд и настоящият състав не съзира необходимост да я променя.
То съответства и на установената практика на Върховния касационен съд, че само лицето, чиято правна сфера е засегната от констативен нотариален акт за собственост/издадения по реда на чл. 587 ГПК, може да предяви иск – в защита на своята собственост, и да поиска като последица от уважения иск съдът да отмени констативния нотариален акт – чл. 537, ал. 2 ГПК. На тази практика се основава ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. ОСГК.
Повдигнатият въпрос обосновава определението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но по него е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивното определение, което съответства на казуалното и нормативно тълкуване, извършвано от Върховния касационен съд, не е и „очевидно неправилно“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, към която разпоредба чл. 274, ал. 3 ГПК препраща.
При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 719/20.12.2023 г. по ч.гр.д. № 527/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.