Supreme Court allows insurance company's costs claim against insurer for voluntary payment recognition under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646

София, 07.11.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2565/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Т. срещу определение №276 от 03.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№328/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №619/09.05.2017г. по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че ищецът по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд ЗК [фирма] нито е уведомил, нито е направил опит да уведоми ответника А. Т. за сключеното споразумение между застрахователя и пострадалото лице и за извършеното плащане на исковата сума. Излагат се съображения за наличието на предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради което се иска отмяна на въззивното определение и осъждане на застрахователя на заплати на касатора разноските по делото за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса: „От кой момент става изискуемо вземането на застрахователя по иск с правна квалификация чл.274 ал.1 КЗ(отм.)?”, като твърди, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение №192/14.08.2012г. по т.д.№768/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №18/22.03.2017г. по т.д.№1935/2015г. на ВКС, ІІ т.о. Касаторът е формулирал и втори въпрос: „ При предявен иск по чл.274 ал.1 КЗ (отм.) ако застрахователят не е поканил делинквента да заплати доброволно задължението си и е направено признание на иска, осъществена ли е хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК?”. Сочи се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като се цитират влезлите в сила: решение №329/24.01.2014г. по гр.д.№511/2013г. на Окръжен съд-Благоевград; решение №4937/14.06.2016г. по гр.д.№5435/2013г. на СГС; решение №13847/31.08.2016г. по гр.д.№44167/2015г. на СРС и определение № 9698/28.04.2014г. по гр.д.№2594/2014г. на СГС. При условията на евентуалност се поддържа основанието за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ЗК [фирма].

Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение №143/27.03.2017г. по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд е уважен изцяло иска на ЗК [фирма] против А. А. Т. за сумата 40 000лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 650лв. – разноски по делото. В мотивите към решението е отразено, че ответникът признава иска по основание и по размер.

С молба от 04.04.2017г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските с оглед наличието на основанията по чл.78 ал.2 ГПК като е поискано ищецът да бъде осъден да заплати разноските на ответника. С определение №619 от 09.05.2017г., Русенският окръжен съд е оставил без уважение искането на А. Т. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение №276 от 03.08.2017г. по ч.гр.д.№328/2017г. на Великотърновски апелативен съд, въззивният състав е потвърдил определението на Русенски окръжен съд от 09.05.2017г. Съдът е посочил, че в конкретния случая не е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК поради липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК. Според съда ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол.

Настоящият състав намира, че първият формулиран от касатора въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въпросът за изискуемостта на вземането на застрахователя по чл.274 ал.1 КЗ (отм.) не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите изводи на съда съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК.

За разлика от първия въпрос следва да се приеме, че вторият въпрос: „ При предявен иск по чл.274 ал.1 КЗ (отм.) ако застрахователят не е поканил делинквента да заплати доброволно задължението си и е направено признание на иска, осъществена ли е хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК?” е от значение за формиране на решаващата воля на съда, доколкото основният аргумент за потвърждаване на първоинстанционното определение е свързан с липсата в конкретния случай на предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца.

Налице е допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав изцяло възприема становището на съдилищата, обективирано във влезлите в сила съдебни актове, представени от касатора: решение №329/24.01.2014г. по гр.д. №511/2013г. на Окръжен съд-Благоевград; решение №4937/14.06.2016г. по гр.д.№5435/2013г. на СГС; решение №13847/31.08.2016г. по гр.д. №44167/2015г. на СРС и определение № 9698/28.04.2014г. по гр.д. №2594/2014г. на СГС, с което са дава отговор на поставения въпрос, че е налице първата предпоставката по чл.78 ал.2 ГПК - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, в случаите, когато искът по чл.274 ал.1 КЗ (отм.) е предявен без застрахователя да е уведомил делинквента за извършеното плащане на застрахователното обезщетение . Този отговор произтича от непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.

С оглед отговора на поставения въпрос и като се има предвид, че ответникът е признал иска, следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК относно присъждането на разноските. Не може да бъде споделен извода на апелативния съд, че ответникът е дал повод за завеждане на иска с факта, че е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство е основание за възникване на правото на застрахователя на регрес, но няма отношение към последващото поведение на ответника при реализирането на посоченото право на регрес.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК, с което от една страна е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 650 лв. и с което от друга страна – не е уважено искането за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноските му по приложения списък.

На основание чл.78 ал.2 ГПК направените от ищеца разноски остават в негова тежест, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено определението на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението по отношение на присъдените разноски в размер на 1 650 лв. като вместо това бъде отменено решението в тази му част. Въззивното определение следва да бъде отменено и в частта му, с което ответникът е осъден да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е потвърдено определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението и осъждането на ищеца да заплати разноските на ответника. Систематичното място на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК (преди разпоредбите на ал.3 и ал.4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита (състояща се от признание на иска).

С оглед горните изводи и резултата от частната касационна жалба направените от касатора разноски (държавни такси по 15лв. за въззивната и за касационната жалба) следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на срещу определение №276 от 03.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№328/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд

Отменя определение №276/03.08.2017г. по ч.гр.д.№328/2017г. на Великотърновски апелативен съд в частта му , с която е потвърдено определение №619/09.05.2017г. по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. А. Т. за изменение на решение №143/27.03.2017г. по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд в частта, с което А. А. Т. е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски в размер на1 650 лв., както и в частта му, с която е осъден А. А. Т. да заплати на ЗК [фирма] сумата 100лв. – разноски за въззивната инстанция и вместо това постановява:

Изменя на основание чл.248 ал.1 ГПК решение №143/27.03.2017г. по гр.д.№938/2016г. на Русенски окръжен съд като отменя решението в частта му, с която А. А. Т. е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски в размер на 1 650 лв.

Оставя в сила определение №276/03.08.2017г. по ч.гр.д.№328/2017г. на Великотърновски апелативен съд в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :