Cassation appeal dismissed for lack of admissibility as procedural questions do not meet statutory requirements under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 182

гр. София, . 23.02 .2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ

КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито

заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като разгледа докладваното от

съдията Николова гр. д. № 1282 по описа на Върховния касационен съд за 2009

година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 361 от 3.07.2009 год. по гр. д. № 364/2006 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 19.12.2005 год. по гр. д. № 407/2005 год. на П. районен съд в частта, с която е допусната делба между З. К. И. на лек автомобил м. „Л”, модел 1500, с рег. № Р* при равни дялове и в частта, с която са определени квотите им в допуснатия до делба апартамент № 15, ет. 5 на ул. „Пловдивска” № 82 в гр. П. с площ 63.94 кв. м., ведно с избено помещение № 15 от 6.84 кв. м. и 4.4953 % ид. ч. от общите части на сградата и вместо това е постановено друго, с което са определени квотите на страните по отношение на апартамента в размер на 10 452/13 452 ид. ч. за З. М. и 3 000/13 452 ид. ч. за Г. И. , а искът за делба на лекия автомобил е отхвърлен.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителя Г. К. И., чрез адв. Ч. Ч. , с оплаквания за неговата недопустимост в частта по отношение лекия автомобил и в частта относно определената квота за ищцата над претендираната от нея в исковата й молба относно апартамента, респ. неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила. Иска обезсилването му, респ. отмяна в частта относно квотите в делбения апартамент и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касае наличието на правен интерес при обжалване на първоинстанционното решение. С оглед уважаване на предявения иск за делбата на лекия автомобил, при равни дялове за страните, както е поискала самата ищца, то последната няма правен интерес от обжалване на решението в тази му част и въззивният съд не следва да се произнася. Постановеното от въззивния съд решение в тази му част е недопустимо. Вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос, релевантен за спора, касае проявлението на диспозитивното начало в делбеното производство, обуславящо произнасянето на съда в рамките на търсената защита на правото на ищцата на делба на апартамента при исканите от нея равни дялове за страните.

В писмен отговор съделителката З, чрез адв. Г. П. , оспорва наличието на поддържаното основание за касационно обжалване на решението, като се позовава и на нередовност на жалбата, съгласно чл. 284, ал. 1, т. 5 ГПК. Оспорва и основателността на касационната жалба по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение в частите му относно делбата на лекия автомобил и недвижимия имот – апартамент в гр. П., като вместо това е постановил друго, с което искът за делба на автомобила е отхвърлен и са определени различни дялове на страните в допуснатия до делба апартамент, въззивният съд е зачел влязлото в сила решение по друго гражданско дело № 480/2006 год. на П. районен съд между същите страни. С него е признато между тях, че е налице частична трансформация на лични средства на З. М. в закупуването на апартамента, вследствие на което правата й възлизат на 10 452/13 452 ид. ч., както и на същото основание лекият автомобил, предмет на делбата, е нейна лична собственост. В съответствие с влязлото в сила решение по иска по чл. 21 СК /отм./, въззивният съд е постановил и своето решение, с което искът за делба на автомобила е отхвърлен, а дяловете в допуснатия до делба апартамент са определени в размера им, съобразно решението по приключилото производство.

Не е налице поддържаната от ищцата нередовност на касационната жалба, тъй като същата е подадена от пълномощника на жалбоподателя – адв. Ч. Ч.

Формулираните от касатора в изложението му процесуалноправни въпроси за допустимостта на въззивното производство и диспозитивното начало, имащо проявление и в делбеното производство, действително са от значение за правните изводи на съда по предмета на спора за допускане на съдебната делба. Тези въпроси обаче сами по себе си не са достатъчно основание за допускане на касационното обжалване, тъй като в чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е посочил и изискване за проявлението им в някоя от изчерпателно посочените хипотези на т.

т. 1-3. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не е налице, тъй като то изисква различни от поддържаните в изложението съображения. Последните представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.

По поставените от касатора процесуални въпроси е налице установена съдебна практика, както и теория, която съдебна практика не се поддържа в изложението да е неправилна или да е налице необходимост от промяната й с оглед преодоляване на възприети разрешения по прилагането на отделни разпоредби на процесуалния закон, приложими и в особеното исково производство на съдебната делба.

Не се поддържа и наличие на непълнота или неяснота в правните норми, както и необходимост от тълкуването им с оглед създаване на практика по тях. Поддържаните от касатора съображения представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 361 от 3.07.2009 год. по гр. д. № 364/2006 год. по описа на П. окръжен съд по подадената от Г. К. И., чрез адвокат Ч. Ч. , касационна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: