Appeal against costs ruling dismissed as procedural act not subject to cassation review under Bulgarian Civil Procedure Code.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal filed by the administrator of Troya 2000 EOOD against a prior ruling ordering them to pay litigation costs. The appellant argued that the lack of evidence regarding expenses incurred by the opposing party constituted a new ground for cassation under Article 303 of the Civil Procedure Code. The court held that the specific determination regarding costs does not possess the force of res judicata and is not a final judicial act subject to cassation review.
Legislator headnote
AI generatedArticle 303, paragraph 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Article 307, paragraph 1 of the Civil Procedure Code: A determination regarding litigation costs in a separate proceeding does not constitute a final judicial act subject to cassation review as it lacks the force of res judicata and is not part of the main substantive dispute.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 323
[населено място], 08.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на 07 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
след като разгледа, докладваното от съдията БАЛЕВСКИ т.д. № 2400/2019 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] с вх. № 19 975/01.07.2019 8514/12.06.2013 г., с което се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по т.дело №76/2018 г. на Върховен касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, в частта , с която ВКС е осъдил касатора „ТРОЯ 2000” ЕООД да заплати на „Елитис”ЕООД-гр. Варна разноските на последния пред касационната инстанция в размер на 16 800 лева.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК . Като ново обстоятелство по чл.303 ал.1т.1 ГПК се сочи липсата на приложени към отговора на КЖ доказателства за направата на разноски от ответника по КЖ и представянето на такива три дни преди произнасянето на състава на ВКС по реда на чл.288 ГПК.
В случая молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1 ГПК – в тримесечен срок, считано от узнаване на наведеното като ново обстоятелство по чл.303 ал.1т.1 ГПК : липсата на приложени към отговора на КЖ доказателства за направата на разноски от ответника по КЖ и представянето на такива три дни преди произнасянето на състава на ВКС по реда на чл.288 ГПК.
Молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения.
Отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдебният акт, постановен по реда на чл.288 ГПК не се ползва със СПН по материалноправния спор, нито по присъдените с него разноски, които не са в предмета на спора. С оглед на изложеното определението, атакувано с молбата по чл.303 ал.1 ГПК не съставлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор за материално право между страните по делото, който да подлежи на отмяна и няма характер и на съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. Определението по чл.288 ГПК в частта за произнасяне по разноските в рамките на това производство не е включено и в обсега на определенията по чл.274 ал.3,т.2 ГПК в задължителната практика на ВКС: ТР№5/2015 на ОСГТК на ВКС, като такова, с което се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото. Развитие.
Молителят правилно е поискал изменение на определението на ВКС по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските и съставът на ВКС по този ред с определение № 113/11.06.2019 г. по същото т.д. № 2424/18 на Първо т.о. се е произнесъл по спора за разноските във връзка със същите оплаквания , наведени и в настоящата молба за отмяна . Този акт на съда, обаче, не е предмет на настоящата молба за отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, счита, че настоящата молба за отмяна е недопустима като подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТ А В Я без разглеждане молбата на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД,ЕИК[ЕИК] с вх. № 19 975/01.07.2019 г., с което се иска отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по т.дело №76/2018 г. на Върховен касационен съд, Първо т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, в частта , с която ВКС е осъдил касатора „ТРОЯ 2000” ЕООД да заплати на „Елитис”ЕООД-гр. Варна разноските на последния пред касационната инстанция в размер на 16 800 лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщаване на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: