Supreme Court awards 2/3 share to high-earning spouse despite equal domestic contributions under Bulgarian Family Code.

Р Е Ш Е Н И Е

N 136

гр. София 11.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело N 607/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Ч. В. Н. чрез процесуалния пълномощник адв. М.М. от САК е обжалвал въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 355 от 12.10.2015г. по гр.д.№ 650/2015г., с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 29 ал.3 СК.

Ответницата С. П. С. изразява становище в подадения отговор и писмената защита, че въззивното решение е правилно е следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос: ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единият съпруг основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решението на Пернишкия районен съд № 548/29.05.2015 г. по гр.д. № 3615/2014 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от Ч. В. Н. против С. П. С. иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по–голям дял в размер на 7/8 идеални части от съпружеската имуществена общност.

Въззивният съд е приел, че при изследване на въпроса на значителния принос по чл. 29 ал.3 СК следва да се държи сметка не само за доходите на съпрузите , но и за всеки друг принос, в това число полаган труд в домакинството, създаването на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може последният пълноценно да работи, както и всички други обстоятелства, които са относими към приноса в придобиването на общи вещи и изграждане на семейството. Изследвайки фактите по делото, въззивният съд е формирал извод, че не е налице изключителен принос на съпруга по смисъла на чл. 29 ал.3 СК , независимо от по-високите му доходи, тъй като съпругата е допринесла за неговото кариерното развитие , последвала го е в друга държава и така се е лишила от възможността да упражнява професията си и съответно да получава доходи.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд , първо гражданско отделение, намира следното:

Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност – чл. 28 СК. Съгласно чл. 21 ал.2 СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството.

Конститутивният иск по чл. 29 ал.3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество. В практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК се приема, че за изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака , както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест.

Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21 ал.2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29 ал.3 СК.

По настоящото дело е установено, че бракът между съпрузите е продължил десет години, от брака няма деца, а придобитото от тях имущество е на стойност 12 843 лева. По време на брака и двамата съпрузи са полагали усилия за благополучието на семейството, участвали са с равен принос и личен труд в ремонта и обзавеждането на жилището. Съпругът е работил и в чужбина, а съпругата му го е придружавала. За периода от 01.09.2004 г. до 30.09.2012 г. съпругът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 168 477.69 лева, както и командировъчни с левова равностойност 178 663 лева. Получил е и допълнително командировъчни за неработещата съпруга размер на 2525.60 щатски долара и 10247.11 евро с левова равностойност 23 249.94 лева. За периода от 2006 г. до 2012 г. съпругата е реализирала доходи като адвокат съобразно подадените данъчни декларации 6155 лева.

При тези данни с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК , а делото да се реши по същество от касационната инстанция. Както вече се посочи, двамата съпрузи са полагали еднакви грижи за семейството, взаимно са подпомагали професионалната си кариера и нематериалният им принос за благополучието на семейството им е равен. Съществена обаче е разликата в доходите на двамата съпрузи, като тези на ищеца практически изцяло са осигурявали в годините приходите на семейството, което обосновава изискването за значителност по чл. 29 ал.3 СК. При съобразяване на това обстоятелство, както и размера на придобитото по време на брака имущество, съдът определя на В. В. Н. дял в размер на 2/3 от прекратената съпружеска имуществена общност.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска за всички инстанции в размер на 2682 лв., а ответницата на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 430лв., следователно по компенсация на ищеца следва да бъдат присъдено разноски в размер на 2252лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло, включително и за разноските въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 355 от 12.10.2015г. по гр.д.№ 650/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29 ал.3 СК на Ч. В. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.214 вх.И ет.3 ап.153 по-голям дял в размер на 2/3 от придобитото имущество по време на брака му със С. П. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]чл.24 ет.4 ап.10, сключен на 17.08.2004г. и прекратен с развод с влязло в сила на 19.03.2014г. решение на Софийския районен съд, 87 състав по гр.д.№ 18755/2013г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 7/8 ид.ч.

ОСЪЖДА С. П. С. да заплати на Ч. В. Н. сумата 2252 лв. /две хиляди двеста петдесет и два лева/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: