Supreme Court dismisses appeal for failing to substantiate abstract claim defenses under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 554

С., 20,06,201 6 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 9/2016 година .

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Л. от [населено място] против решение №1451 от 03.07.2015г. по гр.д. 1653/2014г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма] ,гр. С. не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение , за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Л., чрез пълномощника си – адв. Ж. Д. е поставила въпросите – „Съставлява ли конкретно възражение твърдението, че между страните липсва каквото и да е отношение, в случай на претендирано вземане, основаващо се на абстрактна сделка от типа на посочените в чл.417,т.9 ГПК”, 2/”При направено оспорване за липса на каузална сделка, в случай на претендирано вземане, основаващо се на абстрактна сделка от типа на посочените в чл.417,т.9 ГПК, подлежи ли на изследване съществуването или не на каузалната сделка.” и 3/ „В случаите, при които оспорването за липса на каузални правоотношения е направено в хода на заповедното производство, следва ли ищецът да обосновава в производството по чл.422, ал.1 ГПК наличието на извънменителнични правоотношения произтичащи от каузални сделки.”Страната е поддържала основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като е твърдяла общо, че е налице противоречие с ТР ОСГТК № 4/13г. и решение № 111/10г. на ВКС, І т.о.Накратко е развито разбирането, че с цитираната практика се приема нещо различно от приетото от възивният съд, че общото възражение за липса на каузално правоотношение, свързано с менителничния ефект не поражда задължение за ищеца да установява това правоотношение по иска по чл.422 ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./.В тази връзка първият въпрос е хипотетичен и неясен, тъй като въззвният съд не е отрекъл характера на възражение срещу заявената претенция на твърдението на страната, че между нея и ищеца няма правни отношения.

Освен това изявлението на касатора / за липсата на такива отношения/ е било разгледано от съда и разрешаването на въпроса, така поставен не би променил решаващите изводи на състава, доколкото въобще има някаква относимост към тях. Дори и от втория и третия въпрос да бъде изведен релевантен, то налице би било само общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Не се установява, обаче допълнителен критерий, тъй като въпросите са били разрешени със задължителна за съдилищата практика – т.17 на ТРОСГТК №4/14г., с която изрично и подробно е указан начина, по който се установява каузалното правоотношение във връзка, с което е издаден менителничния ефект, тежестта на доказване и неговия предмет.

Доколкото въззивното решение, а и процедирането на съдилищата е изцяло съобразено с него, то и цитираната каузална практика няма относимост към установяване на основанието. Освен това и ответника – настоящ касатор не е въвел в производството твърдяната от него обезпечителна функция на записа на заповед, а с отговора по 131 ГПК е твърдял, че записа на заповед не му е бил предявен и е оспорил авторството на подписа на издателя му.

Поддържал е, че лизинговия договор / по който е бил страна/ му е станал известен едва с получаването на нотариална покана за дължимост на суми по него. В тази връзка, ответната страна- сега касатор не само не е въвела наличие на каузално правоотношение, но и не е твърдяла плащане по този лизингов договор, нито го е установила, с оглед само на което, както е приел и решаващия състав, възражението за наличие на каузално правоотношение добива правен смисъл спрямо предявения иск.

Това е приел и възивният съд разглеждайки спора. Следователно, страната не установява предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, а основанието по чл. 3 на същият текст е неприложимо при разрешаването им с тълкувателна практика на ВКС.

С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение .

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1451 от 03.07.2015г. по гр.д. 1653/2014г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: