Constitutional Court opinion rejects admissibility of challenge to trafficking laws due to legislative gaps and lack of EU law analysis.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court's opinion rejects the admissibility of a request to declare specific articles of the Criminal Procedure Code unconstitutional. The applicant argued that the exclusion of victims from victim-offender mediation proceedings and the classification of human trafficking as a non-heavy intentional crime violated the Constitution and international treaties. The court ruled that the request was inadmissible because the challenged laws contained gaps that courts must fill rather than declare void, and the applicant failed to demonstrate that domestic courts lacked the authority to resolve the conflict with EU and ECHR law directly.
Legislator headnote
AI generatedArt. 150, para. 2 of the Constitution; Art. 46, paras. 2 and 3 of the Act on Normative Acts: Where a normative act is incomplete, courts must apply analogous provisions or general principles of law, and criminal liability cannot be based on filling such gaps; furthermore, if a court can directly apply the Constitution or international treaties to resolve a conflict, a request for a declaration of unconstitutionality is not necessary.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
С Т А Н О В И Щ Е
на съдия Борислав Белазелков
по Определение № 2 от 13. 03. 2024 г.
на Конституционния съд по конституционно дело № 8/2024
на основание чл. 32, ал. 5 от Правилника за организация на дейността
на Конституционния съд
Представям това становище, тъй като не споделям част от мотивите на посоченото определение на Конституционния съд (КС).
I Предмет на делото е установяване на противоконституционност на чл. 381, ал. 2 и 3 и на чл. 382, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
В определението се приема, че за надлежното сезиране на КС по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е необходимо вносителят:
1. да е съд по висящо пред него дело;
2. да определи приложимото право, като е изяснено приложното поле на правото на Европейския съюз и последиците от неговото приложение в материята по предмета на делото;
3. да изрази своето становище, че приложимият закон е противоконституционен, като се основава на достигнатата своя убеденост, изразена чрез приведени доводи, черпени от осъществения в пълнота анализ на приложима вътрешна правна норма или на относимата съюзна правна норма;
4. първи да обоснове, че поставеният въпрос е от значение за решаване на конкретното дело, което означава, че без отговор на него той, като съд по съществото на делото, не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция; както и
5. неконституционосъобразността на приложимия закон да не се извежда от наличието на празнота в него.
II Искането е отклонено поради наличието на празнота в посочените разпоредби – невключването на Раздел IX „Трафик на хора“ от Глава втора на НК в кръга на тежки умишлени престъпления, за които не се допуска сключване на споразумение за решаването на делото в досъдебното производство и невключването на пострадалия сред участниците в съдебното заседание за одобряване на постигнатото в досъдебната фаза споразумение наред с прокурора, защитника и обвиняемия; както и поради отсъствието на ясни изводи за приложимото право, в частност относно правото на Европейския съюз.
III Няма съмнение, че извън правомощията на КС е да запълва празноти в закона. Това е правомощие на съдилищата.
Действително единствено в правомощията на Народното събрание е преценява кои обществени отношения се поддават на трайна уредба и следва да бъдат уредени в закон. Непълноти в правото обаче няма, непълноти може да има само в закона. Затова чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) постановява, че: „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.“ Същото постановява и КС, като отрича възстановителното действие при обявяването на противоконституционността на нормативен акт.
Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗНА наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава със запълването на празнота в закона, т.е. за непротивоправни (незабранени) деяния не се носи наказателна, административна нито дисциплинарна отговорност. Последното обаче не се отнася до процесуалните закони, в т.ч. НПК. Празнотите в него подлежат на запълване според принципите на наказателния процес и принципите (основните начала) на правото.
Отделно стои въпросът, че в случая няма празнота в закона. Обратното: невключването на „трафика на хора“ сред тежките умишлени престъпления означава, че за такива престъпления се допуска сключване на споразумение за решаването на делото в досъдебното производство; както и че от участието в съдебното заседание за одобряване на споразумението, постигнатото вън от това производство, е изключен пострадалият.
I V От мотивите на определението става ясно, че вносителят трябва да изясни приложното поле на правото на Европейския съюз и последиците от неговото приложение, за да покаже, че необходимостта да отправи искането пред КС е възникнала в резултат на неуспеха му сам да преодолее противоречието между приложимия закон и Конституцията, след като е изпълнил правомощията си по чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Правомощията на съда по делото обаче не се изчерпват с прилагането на правото на Европейския съюз, което има приоритет пред нормите на вътрешното законодателство. Със същия приоритет се ползват и нормите на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и нормите, произтичащи от другите международни договори, които са станали част от вътрешното право.
В отправеното искане има позоваване на противоречие на оспорените разпоредби с ЕКПЧ, като е посочена съответна практика на Европейския съд по правата на човека, както и противоречие с друг международен акт, действащ на територията на България – Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, без да е уточнено дали тя урежда пряко приложими права на гражданите.
В правомощията на съда по делото е да преодолее сам противоконституционността на съответния вътрешен закон също и като прилага пряко Конституцията, когато това е възможно.
Когато съдът по делото разполага с правомощия сам да преодолее противоречието на съответната норма от вътрешното законодателство с международен източник на правото, който е в хармония с Конституцията, отправянето на искане за обявяване на противоконституционност на вътрешния закон не е необходимост.
Не е необходимост отправянето на искане за обявяване на противоконституционност на вътрешния закон и когато съдът по делото може да приложи Конституцията пряко.
С определенията по допускане на постъпващите от съдилищата исканията за обявяване на противоконституционност на приложимия закон КС може да разграничи точно своите от техните правомощия и така да улесни правилното приложение от съдилищата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а също и да стимулира прякото нейно приложение, когато това е възможно.
V В заключение, към посочените в определението предпоставки за надлежно сезиране на КС по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията следва да се добавят:
1. задължението на вносителя да изясни също приложното поле на ЕКПЧ и нормите, произтичащи от другите международни договори, които са станали част от вътрешното право, както и последиците от тяхното приложение в материята по предмета на делото и
2. изчерпването на възможността вносителят да приложи Конституцията пряко.
Това че в първите случаи липсва възможност за отправяне на преюдициално запитване за автономно тълкуване до органите по приложението на съответните международни договори, не обосновава необходимост от отправянето на искане по чл. 152, ал. 2 от Конституцията към КС, докато възможността за пряко прилагане на Конституцията изключва необходимостта от отправяне на такова искане.
СЪДИЯ:
/БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ/
<footer