Constitutional Court dismisses request for mandatory interpretation of judicial independence definition.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5

София, 27 април 2023 г.

(обн. ДВ, бр. 40 от 05.05.2023 г.)

Конституционният съд в състав:

Председател: Павлина Панова

Членове: Мариана Карагьозова-Финкова Атанас Семов

Константин Пенчев Красимир Влахов

Филип Димитров Янаки Стоилов

Таня Райковска Соня Янкулова

Надежда Джелепова

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 27.04.2023 г. конституционно дело №6/2023 г., докладвано от съдия Филип Димитров.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията във фазата по допустимост. Делото е образувано по искане на 66 народни представители от 48-oто Народно събрание за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България по въпроса: „ В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изр. 1) освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изр. 2), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие ?“ .

Искането е направено от субект, оправомощен по силата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Според вносителя са налице противоречиви тълкувания на текста, намерили израз в разнообразните предложения за реформиране на елементи от системата на съдебната власт и в споровете относно тяхната конституционосъобразност, базирани върху различия в тълкуването на посочения в искането конституционен текст. При това вносителят на искането не крие желанието си да се опре на абстрактното тълкуване от Конституционния съд при изграждането на позициите си по отношение на споменатите реформи в системата на съдебната власт.

Конституционният съд се е произнасял неведнъж по въпроси, засягащи и посочената в искането разпоредба, макар да не е било отправяно искане за тълкуване до Конституционния съд със същата формулировка. Що се отнася до разнообразните предложения за реформиране на съдебната система, оценката на тяхната състоятелност или несъстоятелност от прагматическа и юридическа гледна точка не попада в правомощията на Конституционния съд.

В поредица решения относно съществените измерения на независимостта на съдебната власт и правния статус на съдии, прокурори и следователи Конституционният съд приема следното:

„Конституцията по своята същност и предназначение ограничава властта, определяйки изрично или имплицитно границите, в които тя следва да се упражнява от държавните органи“ (Тълкувателно решение №11/2020 г. по к.д. №15/2019 г.). В цитираното решение по отношение на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията се изтъква: „ Този конституционен императив означава, че когато прокурорите осъществяват дейност от посочените в чл. 127 от Конституцията, надзорът за законност, упражняван от главния прокурор, е само за правилното приложение на материалния и процесуалния закон при решаване на въпросите по конкретно наказателно производство. […]

Методическото ръководство, като вид ръководство, се характеризира с най-нисък властови интензитет, защото за разлика от надзора за законност, чиято цел е да се установят или отстранят конкретни закононарушения при конкретни прокурорски действия и актове, то съдържа общозадължителни указания към прокурорите за подходите и правилата, способите и действията, чрез използването на които се гарантира ефективно и качествено изпълнение на основната задача на прокуратурата – да следи за спазване на законността, като упражнява правомощията по чл. 127, т. 1-6 от Конституцията .“

В същото решение Конституционният съд подчертава изискването осъществяването на правомощията на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията да е съобразено и с функционалната независимост, предоставена на прокурорите по чл. 117, ал. 2 от Основния закон. Извън обхвата на надзора за законност остава онази страна на прокурорската дейност, която се основава на свободно формиране на вътрешното убеждение.

Съгласно чл. 127, т. 1 от Конституцията прокуратурата следи за спазването на законността включително като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Според чл. 128 от Конституцията следствените органи, бидейки в системата на съдебната власт, осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закона. Очертаната в практиката на Конституционния съд функционална независимост на прокурорите, която не се ограничава от надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор, се проектира на плоскостта на разследването като предпоставка за независимост на следствените органи, респективно на следователите, осъществяващи тази дейност под ръководството на прокурор.

Самата Конституция съдържа необходимото взаимодействие между следствените органи и прокуратурата. Съгласно Решение №5/2009 г. по к.д. №6/2009 г. „следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и при действие на новата уредба на чл. 127 от Конституцията включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“ към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи. […]

Независимостта на съдебната власт е класически въпрос на правовата държава, по който Конституционният съд има стабилна практика: независимостта на съдебната власт и по-точно на съдебния магистрат (съдия, прокурор, следовател) се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решения; че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение; че е несменяем; че се ползва с функционален имунитет; че съдебните актове имат задължителна сила и др. (Решение №6/1993 г. по к.д. №4/1993 г.). И още: конституционно гарантираната независимост на съдебната власт се изразява в подчинението единствено на закона при вземането на решения, тяхната неотменимост от законодателната и изпълнителната власт, както и в кадровото ѝ формиране от Висшия съдебен съвет като неин вътрешен орган (Решение №1 от 1999 г. по к.д. №22 от 1998 г.).

Следователите имат независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е необходима за осъществяването на всяка магистратска длъжност независимо от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно съдържание. Така че всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност“.

Конституционният съд вече изрично е посочил, че Конституцията установява един и същи принцип за отделните подсистеми на съдебната власт, а именно че независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател се определя от подчиняването на неговите решения единствено на закона и изискването да изгражда свободно вътрешното си убеждение.

Тълкуването на Конституцията, намерило израз в цитираните решения на Конституционния съд, съответства на установените европейски стандарти за ефикасното приложение на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Оттам нататък законът е този, който урежда способите за осъществяването на функциите на органите по чл. 128 от Конституцията, с произтичащата от това възможност да търси едни или други форми на организация и комуникация, които според преценката на законодателя биха направили дейността на тези органи по-ефективна – чл. 133 от Конституцията. Тези законодателни разрешения обаче следва да са в съответствие с конституционните принципи, така както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя.

Въз основа на изложеното Конституционният съд счита, че поставеният от вносителя въпрос вече е намерил разрешение в практиката на Съда и че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията не се нуждае от исканото тълкуване.

С оглед на това и на основание чл. 13 и чл. 19 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

Отклонява искането на 66 народни представители от 48-ото Народно събрание за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България по въпроса: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изр. 1) освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изр. 2), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“.

Прекратява производството по к.д. №6/2023 г.

Връща искането на вносителя.

Препис от определението да се изпрати на вносителя.

Председател: Павлина Панова

<footer