Constitutional Court allows Prosecutor's request to examine Article 329 of Criminal Code for unconstitutionality.

определение

София, 17 май 2022 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Павлина Панова

Членове:

Мариана Карагьозова-Финкова

Атанас Семов

Константин Пенчев

Красимир Влахов

Филип Димитров

Янаки Стоилов

Таня Райковска

Соня Янкулова

Надежда Джелепова

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 17 май 2022 г. конституционно дело № 8/2022 г., докладвано от съдия Таня Райковска.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 3.05.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл.

329, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (НК) (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., по с л. изм. бр. 9 от 2.02.2021 г.).

Вносителят на искането излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на оспорените разпоредби с чл. 4, ал. 1 и чл. 48, ал.1 от Конституцията.

В искането се поддържа, че чл.329 НК не съответства на правото на труд, признатото от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 23 и чл. 24) и нормативните актове на Европейския съюз (чл. 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз), и на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, който „прогласява правото на труд като изконно човешко право, не и като задължение “ .

Вносителят твърди, че оспорената разпоредба от Наказателния кодекс е в конфликт с Основния закон поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат общественополезен труд, за да не осъществяват престъплението. Посочва се, че възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава, докато „в настоящата Конституция, според чл. 4, ал. 1 от която, България е правова държава, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива “ . Оценката за нравствената им страна, според вносителя, не следва да има отношение към наказателноправната защита на съответните обществени отношения.

Главният прокурор се позовава на принципа на законоустановеност на престъпленията – един от основните принципи в наказателното право, посочен от Римския статут на Международния наказателен съд, в сила от 1.07.2002 г. и ратифициран от всички държави членки на ЕС. В искането се посочва, че „условието за законоустановеност на престъплението е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба и при необходимост от тълкуването ѝ , субектите на съответното право са в състояние да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. Доколкото с определено поведение не се нарушава закон, преценката за това дали то е морално и приемливо от обществото е субективна и не може да бъде критерий за наказателноправна санкция, тъй като е елемент от правото на личен живот и не се нуждае нито от правно разрешение, нито от правила за извършване “ . Поддържа се, че оспорваната разпоредба „накърнява правната сигурност и е в конфликт с материалната справедливост, въздигана във висша ценност в Преамбюла на Конституцията и развита в разбирането на Конституционния съд за правовата държава “ . Вносителят изброява разноречива съдебна практика по приложение на оспорените разпоредби, които според него са „твърде общи и позволяват разширително тълкуване, което е недопустимо в наказателното право “ .

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от легитимен субект на инициатива, съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по предходно искане със същия предмет, поради което не е нал и це отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС, която да изключва неговата допустимост.

Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

При тези данни Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

С оглед предмета на конституционното производство Съдът приема, че като заинтересовани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет.

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъдат отправени покани да предложат становища по предмета на делото до следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Българския хелзинкски комитет, фондация „Български адвокати за правата на човека “ .

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д. ю. н. Борис Велчев, проф. д. ю. н. Васил Мръчков, проф. д. ю. н. Лазар Груев, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Даниела Дончева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Ива Пушкарова, доц. д-р Наталия Киселова , доц. д-р Ралица Илкова, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Светла Маргаритова, доц. д-р Тервел Георгиев, доц. д-р Юлиана Матеева.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 329, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., по с л. изм. бр. 9 от 2.02.2021 г.)

Конституира като заинтересовани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, Върховния касационен съд, омбудсмана на Република България, Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави едномесечен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото.

Отправя покана да предложат становище в същия срок до: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Българския хелзинкски комитет, фондация „Български адвокати за правата на човека “ , като им се предоставят преписи от искането и от определението.

Отправя покана до: проф. д. ю. н. Борис Велчев, проф. д. ю. н. Васил Мръчков, проф. д. ю. н. Лазар Груев, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Даниела Дончева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Ива Пушкарова, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р . Ралица Илкова, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Светла Маргаритова, доц. д-р Тервел Георгиев, доц. д-р Юлиана Матеева, които могат да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в указания по-горе срок, като им се изпратят преписи от искането и от определението.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в същия срок да представи допълнителни съображения.

Председател: Павлина Панова

<footer