Constitutional Court dissent argues election for executive role implicitly terminates MP term without resignation.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Цанка Цанкова по к.д. 17/2013 г.

Пред Конституционния съд по конституционно дело № 17 от 2013 г. са поставени за тълкуване шест въпроса, свързани с чл. 72 от Конституцията – относно предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител. В т. 5 и т. 6 на решението са дадени отговорите на питанията, първоначално обект на к.д. № 21 от 2013 г., допуснати за разглеждане по същество и присъединени към настоящото дело за общо разглеждане.

След като Конституционният съд е приел с мнозинство, че всички искания са допустими, по същество той отговаря по начин, който е в противоречие с принципите на конституционното право и разделението на властите – чл. 8, чл. 68, ал. 1, чл. 84, т. 8, чл. 67, ал. 1, чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Според искането трябва да се даде отговор дали решението за избор на народен представител за ръководител на институция, определена със закон, инкорпорира и елементи на решението по чл. 72, ал. 2 от Конституцията за прекратяване на пълномощията на народен представител (т. 5 от диспозитива на решението).

Второто искане (т. 6 от диспозитива) е дали избраният народен представител, който е изявил воля да заеме длъжността на ръководител на институция, трябва изрично да подаде оставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Мнозинството на Конституционния съд приема и по двата въпроса, че е необходимо да се подаде оставка, а Народното събрание е длъжно да я приеме, за да преустанови състоянието на несъвместимост, като в случаите, когато откаже да приеме оставката или такава не е подадена, спорът се решава от Конституционния съд.Според мен диспозитивът на процесното решение, т. 5 и т. 6, не отговаря на действителния смисъл и съдържание на чл. 72 от Конституцията и тълкувателният резултат е предизвикване пораждането на несъвместимост, нейното стабилизиране и съществуване за неопределен срок и подчинява прекратяването ? на условието да бъде подадена оставка от народния представител, при това, като е надценена ролята на оставката.При тълкуването трябва да се излиза от разбирането, че несъвместимостта е не само нежелана, но и противна на принципите на конституционното ни право (чл. 68, ал. 1 от Конституцията) и да се проведе последователно принципът, че тълкуването на чл. 72 трябва да съответства на чл. 8 от Конституцията и да съобразява всички принципи на конституционното право, включително този на чл. 67 от Конституцията.Като поддържам изразеното от мен становище в Решение № 7 по к.д.

№ 16/2013 г., добавям и следното:Всяко решение на Народното събрание е формален акт, в чиято съдържателна страна може да има няколко волеизявления на решаващия орган. Конституционосъобразното решение винаги съдържа постановяване да настъпят допустимите и предписани от Конституцията и от закона, ако той не е противоконституционен, последици и имплицитно в съдържанието му е вложено отрицание на положението до постановяване на решението.

Когато Народното събрание осъществява избор, това означава, че се отрича положението преди извършването му. Отричат се състоянието и правомощията на избрания за ръководител на институция да бъде народен представител. Избраният не би могъл да има повече положението на народен представител. Това следва от чл. 68, ал. 1 от Конституцията.

По силата на акта за избора е възложено на избрания да притежава и да упражнява нови правомощия, които са вън и са различни от правомощията на законодателната власт и които Конституцията забранява да се съвместяват с тях. И това е по силата на самия акт за избор, тъй като противоречи на законите на логиката (Аристотел, Лайбниц), че е възможно съвместяване на новото положение с отреченото старо положение.

За конституционното ни право това означава, че решението на Народното събрание е юридически факт с правопораждащо и правопрекратяващо действие и избраният не може едновременно да бъде носител на пълномощия и да осъществява функции от двете власти. Самият избор означава, че Народното събрание изключва пълномощията, присъщи на народния представител, за участие в законодателната власт.

Тъй като в мотивите на решението се акцентира върху политическото представителство, точно този извод е в съгласие с него и точно той е в съгласие с императива на чл. 8 от Конституцията. Дали народният представител е положил клетва или не, е без правно значение. Конституцията изключва съвместяване на длъжности от различните власти.

Да се приеме, че с избора не е прекратено състоянието на народно представителство на избрания не само противоречи на законите на логиката, но означава още, че Народното събрание нарушава принципа на разделение на властите, а върховният орган има противоконституционно поведение и предизвиква със своя акт за избор несъвместимост, при това със съпътстващите я последици на неокончателност и двусмислие (видно и от текста на т. 6 на диспозитива на решението на Конституционния съд).

Това би било нарушение на принципите на Конституцията, каквото не може да се съдържа в съждението за избор. Прекратяването на правоотношението на народно представителство (независимо от неговия политически характер) имплицитно се съдържа в акта за избор за ръководство на институция. Тази отрицателна страна на волеизявлението за избор на длъжност вън от законодателната власт не е необходимо да бъде самостоятелно и формално изразена в друг, различен от решението за избора акт.Текстът на чл. 72, ал. 1 от Конституцията трябва да се разбира в съгласие и подчиненост на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 68, ал. 1 от Конституцията.

Изправени сме пред една изключителна хипотеза – особеният характер на правния акт на избор и конституционно установеното положение на Народното събрание като орган с най-висше доверие. Основният закон създава достатъчно гаранции за недопустимост на предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител, но той брани върховния орган, изразяващ волята на суверена (чл. 1, ал. 2 от Конституцията).

Член 72, ал. 2, т. 3 от Конституцията е приложим само ако е налице несъвместимост. С избора за участие в изпълнителната власт народният представител престава да е такъв, а щом избраният не е народен представител още с избора, не може да има несъвместимост. В тълкувателното решение обаче се приема, че и в тази хипотеза трябва да се подаде оставка и Народното събрание е длъжно да я приеме.

Както е казано изрично в точка шеста на диспозитива на решението на Конституционния съд, „за да преустанови състоянието на несъвместимост”. Така, противно на принципите на конституционното право, се приема, че със своя акт – решението за избор, процедурно и по същество произнесен в рамките на предоставената му компетентност, Народното събрание създава състояние на несъвместимост и затова според израза на тълкувателното решение трябва да предприеме действия, за да ликвидира това състояние – да преустанови състоянието на несъвместимост.

Практическият резултат, основан на неправилната създадена тълкувателна предпоставка, е създаване на спорове, противоречиво и усложнено положение не само на народния представител, но и на самото Народно събрание, и за институцията, за ръководството на която е направен изборът, и поставянето на решението на проблема вън от законодателната власт.

Това е в остро противоречие с чл. 4 от Конституцията за правовия характер на държавата.

<footer