Constitutional Court allows review of Commercial Code amendments for unconstitutionality regarding retroactive effect.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria admitted the petition filed by the General Assembly of the Commercial Collegium of the Supreme Court of Cassation. The petitioner argued that specific provisions granting retroactive effect violated constitutional principles of acquired rights and legal certainty. The Court determined the petition met all procedural requirements and was admissible for substantive examination.
Legislator headnote
AI generatedArt. 149, para. 1, item 2 of the Constitution; Art. 150, para. 1 of the Constitution; Art. 17, para. 1 of the ZKS; Art. 19, para. 1 of the ZKS: The Constitutional Court must admit a petition for unconstitutionality if it is filed by a competent body, submitted in writing, motivated, filed after promulgation, and not previously declared inadmissible.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение
София, 11 юни 2013 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Димитър Токушев
Членове:
Благовест Пунев
Кети Маркова
Пламен Киров
Георги Ангелов
Красен Стойчев
Борис Велчев
Цанка Цанкова
Анастас Анастасов
Стефка Стоева
Гроздан Илиев
Румен Ненков
при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 11 юни 2013 г. конституционно дело № 12/2013 г., докладвано от съдията Стефка Стоева.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 22.05.2013 г. по искане на Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността“ и на § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /ПЗР ЗИДТЗ/ /обн., ДВ, бр. 20 от 28. 02.2013 г./.
В искането се твърди, че оспорените разпоредби противоречат на чл. 4, чл. 6, чл. 19, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията, защото им е придадено обратно действие, което накърнява придобитите права, доколкото осъществяването на състава на правната норма е вече породило правно действие. Вносителят поддържа, че чрез обратното действие на оспорените разпоредби се създават два успоредни режима, от които единият облекчава, а другият отежнява положението на всяка от страните по делата в зависимост от процесуалното й качеството. Счита, че обратното действие несъразмерно засяга вече придобити права, което се отразява върху правната сигурност, тъй като може да засегне права и на трети лица. В заключение вносителят на искането твърди, че обратното действие на оспорените разпоредби и създаденото неравностойно и противоречиво регулиране прави невъзможно Върховният касационен съд да изпълни задължението си като касационна инстанция, а съдилищата се оказват силно затруднени в прилагането на закона.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд /ЗКС/, съобрази следното:
Искането е отправено от Върховния касационен съд, който е легитимен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от основния закон. В случая искането е направено от Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд в съответствие с постоянната практика на Конституционния съд. Той се е произнесъл относно правомощията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл. 150, ал. 1 и 2 от Конституцията с Определение № 1 от 01.07.1997 г. по к.д. № 5/1997 г., като е приел, че общото правомощие на Върховните съдилища по чл. 150, ал. 1 от основния закон може да бъде осъществено от Общото събрание на съответната колегия на Върховния касационен съд. В този смисъл са и Определение от 16.11.2004 г. и Решение № 2 от 10.02.2005 г. по к.д. № 9/2004 г., постановени по искане на Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд; Определение от 30.11.2006 г. и Решение № 1 от 13.02.2007 г. по к. д. № 9/2006 г., постановени по искане на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд.
Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което попада в правомощията на Конституционния съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. То отговаря и на изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС – направено е в писмена форма и е мотивирано, на чл. 17, ал. 2 ЗКС – предявено е след обнародването на закона, и на чл. 21, ал. 5 ЗКС, тъй като по него Конституционният съд не се е произнесъл с решение или с определение за недопустимост на направеното искане.
По горните съображения съдът намира, че искането е допустимо за разглеждане по същество.
С оглед предмета на делото, като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на финансите, министърът на икономиката и енергетиката, Висшият адвокатски съвет, Арбитражният съд при Българската стопанска камара, Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата, Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, Институтът за модерна политика и Институтът за пазарна икономика.
Предвид изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността“, § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон / обн., ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./.
Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, Висшия адвокатски съвет, Арбитражния съд при Българската стопанска камара, Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, Института за модерна политика и Института за пазарна икономика, на които да се изпратят преписи от искането и от настоящето определение, като им предоставя възможност в 14-дневен срок от получаването да представят писмени становища по делото.
Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, който в същия срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Димитър Токушев
<footer