Constitutional Court allows President's request to examine port law article for unconstitutionality.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria admitted the President's request to examine the constitutionality of a specific provision in the Maritime Spaces Law. The President argued that the law allowed granting building rights on state-owned ports without public tender, violating constitutional protections of state property. Consequently, the Court ruled the request admissible and constituted numerous state and industry stakeholders as interested parties to participate in the substantive review.
Legislator headnote
AI generatedArt. 149, para. 1, sec. 2 of the Constitution; Art. 150, para. 1 of the Constitution; The Constitutional Court may admit a request by the President to examine the constitutionality of a law provision if the request is procedurally correct and falls within the Court's jurisdiction.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение
София, 29 май 2013 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Димитър Токушев
Членове:
Пламен Киров
Кети Маркова
Красен Стойчев
Георги Ангелов
Цанка Цанкова
Борис Велчев
Стефка Стоева
Анастас Анастасов
Румен Ненков
Гроздан Илиев
при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 29 май 2013 г. конституционно дело № 10/ 2013г. докладвано от съдията Кети Маркова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 9. 04. 2013г., по искане на президента на Република България, който упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 112к, ал. 1, в частта „без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и “ от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), (обн. ДВ бр. 12 от 2000г., поел. изм. ДВ, бр. 28 от 2013г.), създаден с § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗИДЗМПВВППРБ) (обн. ДВ, бр. 28 от 2013г.), поради противоречие с чл. 18, ал. 1 и 5 от Конституцията.
С оспорената разпоредба се регламентира правната възможност за учредяване на право на строеж за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с регионално значение, на пристанище по чл. 107- 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111 а, ал. 1 или чл. 1116, ал. 1, без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4 ЗМПВВППРБ.
В искането са изложени подробни съображения за правната характеристика на обектите, представляващи изключителна държавна собственост- пристанища, съответно тяхната акватория, вътрешни морски води и териториално море, попадащи под регулацията на атакуваната законова норма, очертана е отликата им с територията и инфраструктурата на пристанищата, които могат да принадлежат и на други правни субекти, различни от държавата.
Поддържа се, че с нормата на чл. 112к ЗМПВВППРБ се урежда напълно несъвместимата с особения правен режим на обектите, изключителна държавна собственост, изчерпателно очертани с конституционната норма на чл. 18, ал. 1, възможност за учредяване на ограничени вещни права без търг или конкурс, в полза на други правни субекти, различни от държавата (физически и/ или юридически лица).
Според вносителя, оспореният текст не изпълнява конституционните изисквания на чл. 18, ал. 1 и 5, доколкото правно- техническият способ за учредяване на права в полза на физически и юридически лица върху обектите, изключителна държавна собственост, който да гарантира и осигурява оптималната закрила на правата на държавата, е предоставянето на концесия.
Изтъква се също, че конституционно предписаната висока степен на правна закрила на обектите, в обхвата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията, не може да бъде обезпечена при обременяването на тези обекти с ограничени вещни права, вкл. правото на строеж, тъй като по този начин съществено се ограничава действителният обем на правата на държавата- собственик, за сметка на тези на носителя на ограниченото вещно право.
Така, титулярът на правото на строеж, надстрояване, пристрояване става изключителен собственик на построеното от него и по този начин придобива (ако друго не е предвидено в акта за учредяване на съответното право) безсрочно право на собственост в обект, изключителна държавна собственост, с възможността да ползва и незастроената част от терена, доколкото това е необходимо за ползване на построеното.
Сезиращият орган е развил съображения, че в резултат, макар и държавата формално да не е отчуждила съответния обект, изключителна държавна собственост, с учредяването на ограничено вещно право тя практически се е лишила от възможността да упражнява правата си на изключителен собственик, като го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и обществото, съобразно изискването на чл. 18, ал. 6 от Конституцията.
Позовавайки се и на разрешенията в практиката на Конституционния съд, президентът заключава, че създадената с новата разпоредба на чл. 112к, ал. 1 ЗМПВВППРБ правна възможност за предоставяне на ограничени вещни права върху обекти- изключителна държавна собственост, при предвидените условия и ред (без търг или конкурс), се оказва несъобразена с предписанията на основния закон, с установените от него конституционни ценности и принципи.
Производството е във фазата по допустимостта на искането.
Вносител на искането е държавен орган, който по силата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията е компетентен да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закон.
Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), по отношение на неговата форма, реквизити, съдържание и предмет.
Конституционният съд до настоящия момент не се е произнасял по поставения с искането конкретен въпрос, решаването по същество на който е в неговите правомощия, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да се допусне разглеждането му по същество.
С оглед предмета на настоящото конституционно дело, на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 ПОДКС, като страни в производството следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на околната среда и водите, Върховният административен съд, главният прокурор, Изпълнителна агенция „Морска администрация", Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на българските черноморски общини, Българската морска камара, Българската асоциация на корабните брокери и агенти, Асоциацията на българските пристанища, пристанищни оператори и концесионери и Институтът за модерна политика.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд на Република България
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 112к, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн. ДВ бр. 12 от 2000г., по с л. изм. ДВ, бр. 28 от 2013г.), в частта „без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и “ , създаден с § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн. ДВ, бр. 28 от 201 3 г.).
КОНСТИТУИРА като заинтересувани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на околната среда и водите, Върховния административен съд, главния прокурор, Изпълнителна агенция „Морска администрация “ , Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура “ , Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на българските черноморски общини, Българската морска камара, Българската асоциация на корабните брокери и агенти, Асоциацията на българските пристанища, пристанищни оператори и концесионери и Института за модерна политика.
Преписи от искането и определението да се изпратят на заинтересуваните страни, които да бъдат уведомени, че им се предоставя възможност в 20-дневен срок да представят доказателства и писмени становища.
Препис от определението да се изпрати и на вносителя, с възможност в същия срок да представи доказателства и изложи допълнителни съображения в подкрепа на искането си.
Председател: Димитър Токушев
<footer