Constitutional Court allows Ombudsman's request to examine single-parent child benefit provisions for constitutionality.

определение

София, 18 април 2013 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Димитър Токушев

Членове:

Благовест Пунев

Георги Ангелов

Кети Маркова

Борис Велчев

Красен Стойчев

Анастас Анастасов

Цанка Цанкова

Гроздан Илиев

Румен Ненков

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 18 април 2013 г. конституционно дело № 7/2013 г., докладвано от съдията Красен Стойчев.

Делото е образувано на 19 февруари 2013 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 от Закона за семейните помощи за деца (обн. ДВ, бр.32 от 2002 г.; посл. изм. ДВ, бр.15 от 2013 г.) в частта им относно ду мата „жив“. Производството е по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията.

Според омбудсмана на Република България думата „жив“ в разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 ЗСПД създава привилегия само за преживелия родител/осиновител и поставя в неравностойно положение други родители/осиновители, които са в идентично положение и по една или друга причина отглеждат сами детето си, напр.

самотни родители/осиновители. В искането се посочва, че въведеното от законодателя изискване единствено преживелият родител да има право да получава месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование и за отглеждане на дете до една година, както и на еднократна целева помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година в първи клас, нарушава принципа за равенство пред закона, който е закрепен в чл.6, ал.2 от Конституцията и по този начин допуска дискриминация по отношение на други родители, които по една или друга причина са поставени в същата ситуация, аналогична на преживелия родител, да отглеждат децата си.

Като допълнително съображение омбудсманът посочва, че атакуваната от него нормативна уредба засяга и правата на децата, тъй като дете, отглеждано от преживял родител, ще може да получи по-добри грижи, предвид получаването на помощ, отколкото дете, отглеждано от самотен родител/осиновител. Такъв подход според него не е в съответствие с принципите, заложени в чл.2 и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с Решение на ВНС от 11 април 1991 г. (обн.

ДВ, бр.32 от 1991 г.) и в сила за Република България от 3 юли 1991 г. (обн. ДВ, бр.55 от 1991 г.)

Производството по делото е във фазата по решаване на въпросите относно допустимостта на искането.

Съдът е сезиран от омбудсмана на Република България съгласно чл.150, ал.3 от Конституцията с искане за установяване на противоконституционността на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, по-специално правото им на семейни помощи за отглеждане на деца, което произтича от чл.47, ал.1 от Конституцията. Конституционният съд е компетентен да се произнесе по отправеното искане, тъй като негов предмет, съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, е установяването на противоконституционност на разпоредба на закон.

Конституционният съд констатира, че искането съдържа необходимите реквизити, които поставят във връзка с неговото сезиране Конституцията, Законът за Конституционен съд и Правилникът за организацията на дейността на Конституционния съд. Ето защо, той приема, че искането е допустимо и може да бъде разгледано по същество.

С оглед на предмета на направеното искане Конституционният съд счита, че като заинтересовани страни по делото трябва да бъдат конституирани Министерският съвет, министърът на труда и социалната политика, министърът на финансите, Държавната агенция за закрила на детето, асоциация „Родители“ и сдружение „Настоящи и бъдещи майки“. По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 от Закона за семейните помощи за деца (обн. ДВ, бр.32 от 2002 г.; посл. изм. ДВ, бр.15 от 2013 г.) в частта им относно думата „жив“.

Конституира като заинтересовани страни по делото Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Държавната агенция за закрила на детето, асоциация „Родители“ и сдружение „Настоящи и бъдещи майки“.

Препис от искането и определението да се изпратят на заинтересованите страни, като им се предостави възможност в 20-дневен срок от датата на получаването да представят писмени становища по делото.

Препис от определението да се изпрати и на омбудсмана на Република България, който в 20-дневен срок може да представи допълнителни аргументи по искането си.

Председател: Димитър Токушев

<footer