Constitutional Court allows ombudsman's request to declare tax law provision unconstitutional due to retroactivity.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria allowed the ombudsman's request to examine the constitutionality of Article 11, paragraph 5 of the Income Tax Act. The ombudsman argued that the new provision retroactively imposed tax obligations on interest income earned before the law's entry into force, violating the principle of legal certainty and the rule of law. The Court accepted the request as admissible, constituting various state bodies and interested parties to participate in the substantive review.
Legislator headnote
AI generatedArticle 149, paragraph 1, item 2 of the Constitution; Article 19 of the Constitutional Court Act: The Constitutional Court may examine the constitutionality of laws upon request by the Ombudsman if the request is admissible and substantiated, establishing that such requests trigger a substantive review phase.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение
София, 04 април 2012 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Димитър Токушев
Членове:
Благовест Пунев
Кети Маркова
Пламен Киров
Георги Ангелов
Красен Стойчев
Борис Велчев
Цанка Цанкова
Анастас Анастасов
Стефка Стоева
Гроздан Илиев
при участието на секретар – протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 04 април 2013 г. конституционно дело № 8/2013 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев.
Производството е с основание по чл.149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ), обн. ДВ. бр.95/2006г., изм. и доп. ДВ. бр. 23/2013г., поради противоречието ѝ с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Вносителят обоснова искането по следните съображения:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 94/2012 г.) към чл. 11 е приета нова ал. 5, в сила от 01.01.2013 г, според която при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 от същия закон, доходът да се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Поддържа се, че с така приетата разпоредба се придава обратна сила на въведения, считано от 01.01.2013 г., данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно договора, сключен между търговската банка и лицето, лихвата е изплатена предварително и доходът, получен преди да влезе в сила изменението на закона, с което се въвежда новия данък. С тези съображения се обосновава изводът, че разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ е приета в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.
С искането се мотивира тезата, че проявата на конституционния принцип за правовата държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивното действие на данъчните норми. Тезата е обоснована с позоваване на Решение № 9/20.06.1996 г. по к.д. № 9/1996 г. в чиито мотиви Конституционния съд приема, че „данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне.
Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за които те се отнася... . Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат “ . В тази част са развити и съображения, че създадената с чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ фикция за придобиване на дохода от лихви на падежа на практика въвежда данъчно задължение за гражданите по отношение на доход, придобит преди влизането на данъчния закон в сила, нарушавайки и принципа за правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз.
Поддържа се също така, че не са съобразени и мотивите на Решение № 7/10.04.2001 г. по к.д. № 1/2001 г. в частта с която Конституционният съд приема, че когато „обратното действие на закона, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да се определи по друг начин, освен като „експроприация “ , институт несъвместим с принципа на правовата държава.
Производството по делото, съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) е във фазата за проверка на допустимостта на искането.
Конституционният съд, приема, че искането е допустимо по следните съображения.
Искането е отправено от легитимен правен субект – омбудсмана на Република България, на когото съгласно чл. 150, ал. 3 от Конституцията е предоставено правомощието да сезира съда за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите.
Конституционният съд е компетентен да се произнесе по така отправеното искане, тъй като разполага с правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията да се произнася по установяване противоконституционност на законите, а в настоящият случай предметът на искането се предопределя от претендираната противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ. Не е налице отрицателната процесуална предпоставка визирана в чл. 21, ал. 5 от ЗКС, тъй като по този предмет Конституционният съд не се е произнасял, включително и по неговата допустимост.
Искането е изготвено в писмена форма с надлежно мотивирани фактически и правни съображения, предявено е при съобразяване изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗКС, след обнародване на оспорената норма – чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ.
С оглед предмета на делото и на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКС като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани: президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на финансите, Българската народна банка, Националната агенция за приходите, главният прокурор, Върховният административен съд, омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на банките в България.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), обн. ДВ, бр. 95 от 2006 г, изм. и доп. ДВ. бр. 23/2013г..
Конституира като заинтересовани страни по делото президента на Република България, Министерския съвет, министъра на финансите, Българска народна банка, Националната агенция за приходите, главния прокурор, Върховния административен съд, омбудсмана на Република България, Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на банките в България на които да се изпратят преписи от искането и определението като им се предостави възможност в 20-дневен срок да представят становища и доказателства .
На вносителя да се изпрати препис от определението, с указание за предоставената му възможност, в 14-дневен срок да представи допълнителни съображения в подкрепа на искането.
Председател: Димитър Токушев
<footer