Constitutional Court allows challenge to Bankruptcy Law transitional provisions regarding trustee nullity and security suspensions.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court admitted the High Bar Association's request to review specific transitional provisions of the Bankruptcy Law for unconstitutionality while rejecting the challenge against other sections. The Court found that the challenged clauses, which declare trustee actions void and suspend security deadlines, are necessary to protect creditors and ensure fair treatment during the special supervision period of Corporate Commercial Bank AD. Consequently, the Court allowed the proceedings to continue on the merits of the admitted provisions but dismissed the request concerning the remaining articles.
Legislator headnote
AI generatedArt. 149, para. 1, item 2 of the Constitution; Art. 16 of the Constitution: The Constitutional Court admits the request to examine the constitutionality of transitional provisions of the Bankruptcy Law that declare trustee acts void and suspend security deadlines, ruling that such measures are justified to protect creditors' interests during special supervision.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 20 октомври 2020 г.
Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 20 октомври 2020 г. конституционно дело №9/ 2020 г., докладвано от съдията Красимир Влахов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Делото е образувано на 14 .05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1- 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност ( обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.), чл. 60б, ал. 1- 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.) и § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Оспорените законови разпоредби предвиждат: обявяване за нищожни на извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка” АД- в несъстоятелност в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени в полза на банката обезпечения, като същите се смятат за действителни и запазват своя ред, освен когато вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане;
спиране на законовите срокове за действието на учредените в полза на посочената банка обезпечения за времето от поставянето й под специален надзор до изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр.22 от 2018 г.), като е предвидена възможност банката да поднови в същия срок всяко едно обезпечение за нов срок;
противопоставимост на тези обезпечения на всяко трето лице независимо от начина, по който е придобило имуществото, предмет на обезпеченията; относителна недействителност- по отношение на банката и на кредиторите по несъстоятелността, на всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на „Корпоративна търговска банка” АД- в несъстоятелност, под особен надзор, като е предвидена възможност в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност тази недействителност да бъде предявена по съдебен ред от синдика, временния синдик или от Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
прилагане със задна дата- към 20.06.2014 г., на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 относно относителната недействителност- по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите служебно се вписват в списъка на приетите от синдика вземания; възможност синдикът, временният синдик или Фондът за гарантиране на влоговете в банките да водят искове за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, когато последното не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му;
дефинирано е понятието „произход от банката” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност; приложимост на разпоредбите на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и за производствата по несъстоятелност, открити до влизане на този закон в сила (според вносителя разпоредбата се отнася до всички норми на Закона за банковата несъстоятелност, приети до влизане в сила на изменителния закон);
относителна недействителност- по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността, на всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в патримониума на разпоредилия се не е постъпило в разумен срок съразмерно имущество, различно от вземане за цена по сделка;
дефинирано е понятието „разумен срок” по смисъла на закона. В искането са изложени подробни доводи за противоконституционност на посочените разпоредби поради нарушаване на принципа на правовата държава (чл. 4, ал.1 от Конституцията), принципа на равенство пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), гарантирането и неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията).
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Искането изхожда от легитимен субект на инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 4 от Конституцията и има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.
Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което е сред правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Вносителят твърди и излага доводи, според които оспорените разпоредби (с изключение на тези на § 1, т. 7 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗБН по изложените по-долу съображения) нарушават правото на собственост и принципа на равенство пред закона на гражданите. Съобразявайки специфичния характер на производството по банкова несъстоятелност и на съпътстващите го искови производства, както и легитимираните да участват в тях лица, и вземайки предвид твърдяното от вносителя, Съдът намира, че на този етап искането следва да бъде допуснато до разглеждане като редовно. Съгласно чл. 25, ал. 2 ПОДКС Конституционният съд може да се произнесе по допустимостта на искането във всяка фаза на производството.
По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, която да изключва допустимостта му (чл. 21, ал. 6 ЗКС).
С оглед изложеното Съдът намира, че в посочената по-горе част искането на Висшия адвокатски съвет следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
Съдът намира искането за недопустимо в частта, с която се иска установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 1, т. 7 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Първата от тях съдържа дефиниция на понятието „произход от банката”- всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.
Втората дефинира понятието „разумен срок” по смисъла на този закон- всеки срок, в който предвид нормалната търговска практика между независими търговци може да се очаква, че ще се реализира насрещната престация по сделката, който не може да е по-дълъг от 6 месеца. За тези разпоредби вносителят не е изложил твърдения сами по себе си да засягат каквото и да е конкретно право на гражданите.
Въпреки, че по принцип е възможно да съществува противоречие между определителна и друга норма, оспорените в случая определителни норми не засягат права на граждани. Освен това, и като се отчита установената практика на Съда (Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к.д.№ 12/ 2015 г. и Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к.д.№ 1/ 2019 г.), следва да бъде съобразено, че по своя характер тези разпоредби не съдържат определено правило за поведение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на термините „произход от банката” и „разумен срок” в други разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, които имат регулативен характер и чиято конституционосъобразност в цялост е отделен предмет на проверка по делото.
С оглед предмета на конституционното производство съдът счита, че като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Българската народна банка, омбудсмана на Република България и Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да покани да предложат становище: Съюз на юристите в България, сдружение „Асоциация на банките в България”, сдружение „Национален съюз на синдиците” и сдружение „Асоциация на синдиците в България”.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено мнение по предмета на делото: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц.д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов.
Въз основа на горното Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 - 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.)
ОТКЛОНЯВА искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) и § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.)
Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Българска народна банка, омбудсмана на Република България и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюз на юристите в България, сдружение „Асоциация на банките в България”, сдружение „Национален съюз на синдиците” и сдружение „Асоциация на синдиците в България”, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмено становище по предмета на делото.
Отправя покана до: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в посочения по-горе срок да представи допълнителни съображения.
Определението е подписано с особено мнение от съдията Гроздан Илиев.
Председател:
Борис Велчев
Normal
false
false
false
BG
X-NONE
X-NONE
Normal
false
false
false
false
BG
X-NONE
X-NONE
<footer