Constitutional Court declares Labor Code amendments restricting employer union representation unconstitutional due to lack of proportionality.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court declared the amendments to Articles 35, paragraphs 2 and 3 of the Labor Code unconstitutional. The Court found that these provisions, when viewed together with the previously invalidated paragraph 1, impose stricter national representation requirements on employer organizations than on trade unions. The Court ruled that this disparity violates the constitutional principle of proportionality because the increased restrictions lack a serious justification and treat different cases unequally.
Legislator headnote
AI generatedArt. 35, para. 1, items 1, 2, 3 of the Labor Code; The amendments increasing representation thresholds for employer organizations violate the constitutional principle of proportionality and equality when compared to trade union rules.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдиите Емилия Друмева, Владислав Славов, Благовест Пунев,
Цанка Цанкова и Стефка Стоева по к.д. № 2/2012 г.
Относно искането за установяване на противоконституционност на чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3, изменен с § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Искането е основателно.
Изменението на чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се разглежда съгласувано с това на чл. 35, ал. 1, т. 1 КТ, което се обяви за противоконституционно. При него, също както при т. 1, се завишават изискванията за национално представителство в сравнение с предходната уредба, като се въвеждат по-рестриктивни норми за такова представителство на местно и отраслово ниво като условие за участие в тристранния диалог на национално равнище.
Разгледани като единство от мерки за ограничения на националното представителство на работодателските организация, с тях се нарушава конституционният принцип за пропорционалност при въвеждане на допустими изисквания при упражняване на основни права, към които принадлежи правото на сдружаване. В този контекст въведените с оспорените разпоредби завишени изисквания надхвърлят пределите на управленската целесъобразност, която не подлежи на контрол за конституционност, защото липсва сериозно оправдание за тяхната наложителност.
Аналогията, която се прави със сходни промени при синдикалните организации, не може да обоснове тяхната конституционосъобразност, тъй като не се касае до еднакви случаи, които налагат еднакво третиране. Това е така, защото при синдикалните организации нормите на представителство на отраслово и общинско ниво, въпреки че в числово изражение са идентични с тези на работодателските организации, при разглеждането им в единство с останалите критерии за представителност и при сравнение с предходната уредба отбелязват намаляване на ограниченията за представителство на национално равнище.
От тази гледна точка те компенсират минималното увеличаване на изискванията за това представителство с оглед броя на членовете – работници и служители, в синдикалната организация. Обратно, същите изисквания при работодателските организации засилват тенденцията за рязко увеличаване на ограниченията, изразяващи се в отпадане на условието за членство на работодатели и силно завишаване броя на работниците и служителите, наети в браншовите, отрасловите структури и предприятия, с увеличаване на нормите на представителство на местно и отраслово ниво.
Поради това, разгледани във връзка и единство с чл. 35, ал. 1, т. 1 КТ, променените изисквания на чл.35, ал.1, т.2 и т.3 КТ следва да се приемат също за противоконституционни.
<footer