Constitutional Court declares minimum tourist tax provisions unconstitutional for violating equal protection and fair competition principles.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court declared provisions of the Local Taxes and Fees Act unconstitutional due to violations of the Constitution. The Court found that a minimum tourist tax rate unfairly penalizes small businesses with seasonal operations, creating unequal conditions compared to larger operators. Consequently, the Court ruled that these provisions contravene principles of fair competition and equal legal treatment under the Constitution.
Legislator headnote
AI generatedArticles 60, 19 of the Constitution; The minimum tourist tax provisions are unconstitutional as they violate the principle of equal protection and distort fair competition by disproportionately burdening small seasonal businesses without reasonable justification.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
Становище
на съдията Румен Ненков
по конституционно дело № 13 от 2011 г.
Намирам, че разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са противоконституционни не само защото противоречат на чл. 60, ал. 1 от основния закон, но и защото са несъвместими със “справедливостта” като ценност по смисъла на преамбюла на Конституцията, а също и с принципите на свободната стопанска инициатива във връзка с изискването за законово обезпечаване на еднакви правни условия за стопанска дейност, насочени към предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция, както и към защита на потребителя (чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията).Вярно е, че свободата на стопанската инициатива няма абсолютен характер, поради което може да бъде ограничавана с оглед опазването на други конституционни ценности.
Събирането на данъци по принцип е обществено необходимо за гарантиране на конституционните права на гражданите, поради което заплащането им в размер, съобразен с доходите и имуществото на задължените лица, изрично е въздигнато в основно тяхно задължение. Справедливо е, а такава е и логиката на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, този, който получава по-високи доходи, респективно притежава по-голямо имущество, да плаща и по-високи данъци.
Точно обратното обаче следва от въведения с чл. 61с, ал. 4 и 5 от ЗМДТ минимален размер на т.нар. “туристически данък”, защото предприемачите, които по различни причини, включително и с обективен характер (например, при сезонна обвързаност на туризма), не могат да постигнат 30 % годишна заетост на пълния капацитет на предоставяните от тях средства за подслон или места за настаняване, абсолютно неоправдано се приравняват на останалите, които са достигнали този обем, съответно – получили са по-висок доход.
По този начин в разрез с чл. 19, ал. 2 от Конституцията без разумна причина дребният и средният бизнес се третират неравноправно по отношение на “големите играчи” в туризма, като се накърняват свободните пазарни отношения в условията на честна конкуренция между стопанските субекти, от което произтича и възникването на обективни предпоставки за монополизиране на туристическата дейност и поскъпване на туристическите услуги във вреда на потребителите.
Може само да се предполага, че действителната цел на установяването на необвързан с имуществото и дохода на данъчно задълженото лице минимален размер на туристическия данък е предотвратяване на опасността от укриване на реалните търговски обороти, но такъв прикрит, завоалиран законодателен подход към решаването на конкретен проблем според мен е несъвместим с принципите на правовата държава.
Съдия: Румен Ненков
<footer