Constitutional Court admissibly reviews President's claim against amended state property law sections.

определение

София, 02 юли 2019 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Борис Велчев

Членове:

Георги Ангелов

Филип Димитров

Анастас Анастасов

Таня Райковска

Гроздан Илиев

Надежда Джелепова

Мариана Карагьозова-Финкова

Павлина Панова

Константин Пенчев

Атанас Семов

при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 02 юли 2019 г. конституционно дело № 8/2019 г., докладвано от съдията Надежда Джелепова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4, предложение второ, от Конституцията на Република България (Конституцията) и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 05.06.2019 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност и несъответствие с чл. изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека на § 3, т, 1 относно чл. 396, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията “ от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 4.06.2019 г.) и за установяване на противоконституционност на § 4 от същия закон, с който се създава чл. 42а, ал. 3 в Закона за държавната собственост (ЗДС).

Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИДЗДС) е обнародван в ДВ, бр. 44 от 4.06.2019 г. и съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията влиза в сила три дни след обнародването му. Искането на президента е постъпило в Конституционния съд на 5.06.2019 г., но към момента на произнасяне на съда по допустимост ЗИДЗДС е влязъл в сила.

В практиката си Конституционният съд приема, че всеки закон за изменение и допълнение, без значение дали е оформен отделно или в рамките на заключителните разпоредби на нов закон, с който се правят изменения и допълнения на друг закон, обслужва действащия закон и в този смисъл има вторичен характер. След влизането в сила на закона за изменение и допълнение на действащ закон, предмет на искане за установяване на противоконституционност са съответните изменени или допълнени текстове на действащия закон, съгласно своята номерация.

Закон за изменение и допълнение на действащ закон може да бъде предмет на самостоятелно разглеждане относно неговата конституционосъобразност единствено от момента на обнародването до влизането му в сила, защото до този момент законът за изменение и допълнение все още не се е инкорпорирал в закона, който се изменя и допълва. (Определение от 10.07.2008 г.

по к.д. № 5/2008 г.; Определение от 4.06.2009 г. по к. д. № 6/2009 г.; Определение от 29.09.2015 г. по к. д. № 6/2015 г.; Определение от 10.03.2016 г. по к.д. № 13/2015 г.; Определение от 9.10.2018 г. по к.д. №12/2018 г.; Определение от 15.01.2019 г. по к.д. №16/2018 г.; Определение от 24.01.2019 г. по к.д. №15/2018 г.).

Въз основа на изложеното предмет на производството пред Конституционния съд следва да са чл. 396, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията “ и чл. 42а, ал, 3 ЗДС (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., последно изм. и доп. бр. 44 от 4.06.2019 г.)

Относно чл. 396, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията “ от ЗДС в искането на президента са изложени съображения за противоречие с чл. 17, ал. 5 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и за несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека.

По отношение на чл. 42а, ал. 3 ЗДС вносителят излага доводи за противоречие на разпоредбата с принципа на равенство пред закона и принципа на правовата държава (чл. 6, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията).

Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗКС исканията за обявяване на неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им.

Искането е за установяване на противоконституционност и на несъответствие с международни договори, по които България е страна, на разпоредби от закон, което е от компетентността на Конституционния съд. Отправено е от президента на Република България, който е субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от основния закон. По искането съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимостта му, поради което не е налице отрицателна процесуална предпоставка, която да изключва неговата допустимост в настоящото производство (чл. 21, ал. 6 ЗКС).

Искането е направено в писмена форма и е мотивирано, с което са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС.

Предвид изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд следва да допусне за разглеждане по същество искането на президента на Република България.

На основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът приема, че с оглед предмета на делото следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС съдът намира, че следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюз на юристите в България, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация за европейска интеграция и права на човека и фондация „Български адвокати за правата на човека “ .

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява, че следва да бъде отправена покана да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните специалисти от науката и практиката: проф. д-р Венцислав Стоянов, проф. дюн Иван Русчев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Златимир Орсов и доц. д-р Павел Сарафов.

По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛ И:

Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност и за произнасяне за съответствието с чл. 1, изр. второ от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г.) и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10.12.1948 г. на чл. 396, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията “ от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., последно изм. и доп. бр. 44 от 4.06.2019 г.) и за установяване на противоконституционност на чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., последно изм. и доп. бр. 44 от 4.06.2019 г.).

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането с указание, че в 30-д невен срок може да представи допълнителни съображения по направеното искане.

Конституира като заинтересувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.

Преписи от искането и от определението да се изпратят на заинтересуваните институции с указание в 30-дневен срок от получаването им да представят писмени становища.

Отправя покана до Съюза на юристите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и фондация „Български адвокати за правата на човека “ в 30-дневен срок да предложат становища по предмета на делото.

Отправя покана до проф. д-р Венцислав Стоянов, проф. дюн Иван Русчев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Златимир Орсов и доц. д-р Павел Сарафов в 30-дневен срок да представят правно мнение по предмета на делото.

Преписи от искането и определението да се изпратят на поканените .

Председател: Борис Велчев

<footer