Constitutional Court dissenters argue election challenge is inadmissible due to missing prior election result dispute under Election Code.

Особено мнение

на съдиите Цанка Цанкова и Владислав Славов

по конституционно дело № 11 от 2011 г.

Не сме съгласни с определението на Конституционния съд от 24 ноември 2011 г., с което се допуска за разглеждане по същество искането на група народни представители за обявяване за незаконен избора на Росен Асенов Плевнелиев и Маргарита Стефанова Попова за президент и вицепрезидент на Република България, проведен на 23 и 30 октомври 2011 г.

Намираме, че то не взема предвид, че изборът на президент и вицепрезидент е уреден пълно и подробно в Изборен кодекс (ДВ, бр. 9/2011 г.).Изборният кодекс (ИК) намира основанието си и е в съгласие с чл. 42, ал. 2 на Конституцията, която изрично предвижда, че организацията и редът за провеждане на изборите се определят от закон.

До приемането на Изборния кодекс такъв е Законът за избиране на президент и вицепрезидент, който не съдържа подробни правила относно оспорването на избора. Такива са предвидени в кодекса. Той не само урежда произвеждането на избори за народни представители, президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент, но в самостоятелна глава дванадесета, раздел първи създава единна уредба на оспорване на резултатите от изборите.

В чл. 264 ИК се урежда оспорването при избори на народни представители или членове на Европейския парламент от Република България, а в чл. 265 ИК – оспорването на законността на избора на президент и вицепрезидент. В чл. 263 ИК е посочено, че споровете относно законността на всички тези избори се решават от Конституционния съд.

Тази обща разпоредба, отнасяща до решаването на споровете относно законността на трите вида избори, е в съгласие с чл. 149, т. 6 и 7 на Конституцията, които изрично посочват правомощието на Конституционния съд да се произнася по спорове за законността на избора на президент и вицепрезидент и на народен представител.

Съответни правила са посочени и в чл. 264, ал. 3 и чл. 265, ал. 3 и 4 ИК. Така се очертава пълната картина на оспорване и решаване на споровете за законност на изборите на конституционно и на законово ниво.Що се отнася до разпоредбите на глава дванадесета на Изборния кодекс, вкл. и чл. 265, той е действащ закон, не е оспорен и не е обявен за противоконституционен от Конституционния съд по чл. 149, т. 2 и е задължителен за всички правни субекти, включително и за Народното събрание.

Това следва от правовия характер на Република България - държава, която се управлява според Конституцията и законите в страната (чл. 4, ал. 1 на Конституцията).Затова въпросът за допустимостта на искането за обявяване незаконност на избора на президент и вицепрезидент следва да се решава съобразно разпоредбите на чл. 265 ИК.

Анализът – логически и систематически, на текста на ал. 1 и 2 на същия показва, че под наименование “оспорване законността на избора” е установен редът в съответствие с чл. 42, ал. 2 на Конституцията и че всяко следващо правно действие, включено в оспорването, може да се осъществи само ако е извършено предходното действие.

Необходимо е да има оспорване на резултата от избора и правото на оспорване, т.е. повдигането на спор, е предоставено на точно определени субекти, еднакво посочени в чл. 265, ал. 1 ИК за избора на президент и вицепрезидент, и в чл. 264, ал. 1 ИК за избор на народни представители. Изрично е посочено, че право на оспорване имат тези, които са участвали в изборите и то се извършва пред органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията в краткия срок от 7 дни от обявяването на решението с резултата от изборите от Централната избирателна комисия.

Тези органи, пред които е извършено оспорването в 15-дневен срок, могат да сезират Конституционния съд, който ще се произнесе по законността на избора при условията и реда на Закона за Конституционен съд и Правилника за организацията на дейността му (чл. 265, ал. 3, чл. 264, ал. 3 ИК), което е в съгласие с чл. 263 ИК и чл. 149, т. 6 и 7 от Конституцията.

Така кодексът, като установява една последователност в извършването на действията за установяване законността на избора, съобразява правния интерес на участващите в изборите, обществения и държавен интерес от законосъобразно протичане на изборния процес, фундаменталното конституционно положение, че президентът е държавен глава и олицетворение на единството на нацията (чл. 92, ал. 1 от Конституцията).

При решаване на спора за законност на неговия избор (и избора на вицепрезидент) ясно се посочват и правомощията на органите, които могат да сезират Конституционния съд – само когато има правен интерес, материализиран в оспорване на изборния резултат от участващите в избора. Трябва да са изпълнени изискванията на ал. 1, за да се пристъпи към сезиране на Конституционния съд по ал. 2 на чл. 265 ИК.В разпоредбите е отразено ясно държавническото конституционосъобразно виждане за единността на избирателния процес и неговото оспорване, за осигуряване яснота и стабилизиране на изборния резултат, за предотвратяване и преодоляване на полярни разбирания, предотвратяване на сериозни политически последици, за внасяне на безспорност в един кратък период от време (до 7 дни, до 15 дни, до един месец).

Това съответства на мястото на президентската институция и е в интерес на единството на нацията, което тази институция олицетворява, в интерес на демократичното развитие на българското общество, чийто политически живот трябва да се развива в нормалното русло на изградени и функциониращи институции.В случая, с който е сезиран Конституционният съд за обявяване за незаконен избора на президент и вицепрезидент на 23 и 30 октомври 2011г., това не е налице – не са изпълнени изискванията на чл. 265, ал. 1 и 2 ИК и затова искането на групата народни представители е недопустимо.

Съдии: Цанка Цанкова, Владислав Славов

<footer