Legislator Case Law & Legislation
DE FR IT EN
Analyze in Legislator
CC-act-5989 AI generated

Constitutional Court rejects claim that lawyer's duty of respect violates judicial independence or constitutional rights.

Case Number CC-act-5989
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Outcome Dismissed
Open official source Machine-readable Markdown (.md)

Legislator summary

AI generated

The Constitutional Court dismissed the main prosecutor's request to declare specific provisions of the Lawyers Act unconstitutional. The court found no contradiction with the Constitution regarding the requirement for lawyers to show 'due respect' to judges, noting that such ethical concepts do not require strict statutory definition. Furthermore, the court ruled that the mechanism for clarifying disputes between lawyers and judges does not infringe upon judicial independence or citizens' right to defense, as it operates within existing constitutional limits.

Legislator headnote

AI generated

Art. 117, para. 2 of the Constitution; Art. 56 of the Constitution; Art. 132a, para. 7 of the Constitution; Art. 30 of the Lawyers Act; Art. 312 of the Judicial System Act: The requirement for lawyers to show due respect to judges does not violate judicial independence or constitutional rights, as ethical concepts are defined by social norms and the mechanism for resolving lawyer-judge disputes falls within constitutional procedural limits.

Keywords

AI generated
judicial independence lawyer conduct due respect constitutional review ethical obligations legal profession procedural limits

Cited Legislation

AI generated
Art. 117, para. 2 of the Constitution
Art. 56 of the Constitution
Art. 132a, para. 7 of the Constitution
Art. 30 of the Lawyers Act
Art. 312 of the Judicial System Act

Cited Case Law

AI generated
Decision No. V/2005 on case 7/2005 of the Constitutional Court
Interpretative decision No. 1 on the list for 2009 of the Supreme Court of Cassation

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Филип Димитров по к.д. № 10/2015 г.

За да бъде обявена за противоконституционна законовата разпоредба трябва да противоречи на конкретен текст или принцип на Конституцията. Такова противоречие при разглежданата разпоредба няма.

Неубедителна е тезата за създаване на неяснота в регламентацията от текста на чл.29, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) (която при това не се атакува в искането на главния прокурор) чрез приравняване „дължимото уважение" на адвоката към това на съдията, защото нямало специфичен норматив за уважение дължимо на съдията.

Тъкмо защото уважението е етична категория, тя не се нуждае от строга законова дефиниция. Във всички законодателства по света, както и в българското съществуват понятия, чиито смисъл се определя от считаното за уместно в съответната общност. Естествено е препращането към категории непосредствено познаваеми чрез житейската практика като „добрите нрави" и пр. (Сравни тълкувателно решение по дело № 1 по описа за 2009 г.

на ОСТК на ВКС.)

Неубедителна е тезата за противоречие с чл.117, ал. 2 от Конституцията. Решение № В/2005 г. по к.д. 7/2005 г. на Конституционният съд посочва изрично, че „не може да има абсолютна независимост на която и да е от трите власти" в смисъла вложен още от Медисън (Федералистът 47), който гарантира баланс и контрол и не допуска ограждането със стени на която и да било от властите.

Дейността на органите по чл.29, ал. 1 ЗА в техните взаимодействия с адвокатите пряко засягат правото на гражданите на защита по чл.56 от Конституцията. Допустимо е а) компетентният защитник, б) при това през филтъра на институцията Адвокатура да търси изясняване на факти и обстоятелства, които създават затруднения за упражняването на това право.

От друга страна атакуваните текстове създават възможност да се изясни и разреши възникнало напрежение преди то да доведе до жалби, оплаквания или сигнали породени от наранени чувства на страните. При това проверката завършва в най-лошия случай с акт на Адвокатския съвет, който (доколкото не е предвидена никаква специфична процедура) попада в рамките на разпоредбата на чл.132а, ал.7 от Конституцията и следователно не е с нищо по-ангажиращ от „инициатива на граждани [или] юридически лица".

Твърдението на главния прокурор, че тази инициатива („предложение" според чл. 30 ЗА) допълва разпоредбата на чл.312 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е несъстоятелно. Текстът на чл. 312 ЗСВ е с три години по нов от текста съдържащ думата „предложение" на чл.30 ЗА и ако ставаше дума за такова „предложение" би дерогирал по стария текст. Следователно единственото възможно тълкуване на понятието „предложение" в чл.30 ЗА е това по чл.132а, ал.7 от Конституцията.

При тези съображения намирам за несъстоятелна тезата за нарушение на принципа на правовата държава.

<footer