Constitutional Court admissibly allows Supreme Court's request to review judicial authority law provisions on temporary removal and resignation.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria admitted the Supreme Court's request to examine the constitutionality of specific articles in the Judicial Authority Act regarding temporary removal and resignation. The applicants argued these provisions violated fundamental rights, including the right to work and freedom of resignation, by creating legal uncertainty and restricting judicial independence. The Court determined the request was procedurally competent and met all admissibility requirements, deciding to join the partial claim to an existing case for a consolidated substantive review.
Legislator headnote
AI generatedArt. 149, para. 1, item 2 of the Constitution; Art. 19, para. 1 of the Constitutional Court Act; The Constitutional Court has jurisdiction to examine requests from the Supreme Court and must admit them if they contain necessary requisites and do not violate procedural bars, allowing for a substantive review of alleged constitutional violations.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение
София, 02 юни 2016 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Борис Велчев
Членове:
Цанка Цанкова
Гроздан Илиев
Стефка Стоева
Мариана Карагьозова-Финкова
Румен Ненков
Константин Пенчев
Кети Маркова
Филип Димитров
Георги Ангелов
Таня Райковска
Анастас Анастасов
при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 2 юни 2016 г. конституционно дело № 6 от 2016 г., докладвано от съдията Стефка Стоева.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 15.04.2016 г. по искане на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) (Обн., ДВ, бр. 64 от 07. 08. 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 08. 04. 2016 г.).
Вносителите на искането поддържат, че оспорените разпоредби на чл. 230 ЗСВ противоречат на чл. 4, ал. 1; чл. 48, ал. 1; чл. 51, ал. 1; чл. 126, ал. 1 и чл. 127 от Конституцията. Изложени са съображения, че временното отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи може да се окаже с необоснована продължителност, с което се засяга основното им конституционно право на труд; магистратът се лишава се от възможността да придобие осигурителни права; магистратското правоотношение се превръща в неопределено и несигурно; за главния прокурор е създадено правомощие да прави искания за временно отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, каквото той не притежава и противоконституционно влезлият в сила съдебен акт за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража е приравнен по последици на решение на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор и следовател.
Относно оспорената разпоредба на чл. 166, ал. 3 ЗСВ в искането се сочи, че тя противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 48, ал. 4 и на чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията, защото противоконституционно със закон се изключва възможността съдия, прокурор или следовател да бъде освободен от длъжност при подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключването му, тъй като подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност.
Производството е във фазата за произнасяне по допустимостта на искането по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Съдът намира, че искането е от компетентността на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Отправено е от пленума на Върховния касационен съд, който е субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от основния закон. По искането съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимостта му (чл. 21, ал. 6 ЗКС).
Искането съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).
По горните съображения съдът намира, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Наред с това съдът счита, че искането в частта относно на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 ЗСВ следва да бъде присъединено за разглеждане по същество към к.д. № 4/2016 г. Присъединяването се обуславя от факта, че предмет на образуваното първо по време конституционно дело е установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 ЗСВ и искането е допуснато за разглеждане по същество с определение от 05.04.2016 г., поради което конституционосъобразността на цялата разпоредба на чл. 230 ЗСВ ще бъде разгледана в едно производство. Същевременно производството по настоящето дело в тази му част следва да бъде прекратено.
Като заинтересовани институции по делото на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да се конституират Народното събрание, министърът на правосъдието, Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият съдебен съвет.
На основание чл. 20а, ал. 2 и 3 ПОДКС съдът следва да отправи покана да представят становища по делото Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на Българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и да дадат писмено правно мнение по предмета на делото професор Васил Мръчков, професор Красимира Средкова и професор Емил Мингов.
По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 8 април 2016 г.).
Присъединява искането на Върховния касационен съд в частта по чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от Закона за съдебната власт към к.д. № 4/2016 г. по описа на Конституционния съд, за съвместно разглеждане с искането на тричленния състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт и прекратява производството по настоящето дело в тази му част.
Конституира като заинтересовани институции по делото Народното събрание, министъра на правосъдието, Върховния административен съд, главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
Преписи от искането и от настоящето определение да се изпратят на заинтересованите институции, които в 30 дневен срок от уведомяването да представят писмени становища.
Отправя покана до Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България в същия срок да представят писмени становища по предмета на делото, като за целта им бъдат изпратени преписи от искането и от настоящето определение.
Отправя покана до професор Васил Мръчков, професор Красимира Средкова и професор Емил Мингов в същия срок да представят писмени правни мнения по предмета на делото, като за целта също им бъдат изпратени преписи от искането и от настоящото определение.
Председател: Борис Велчев
<footer