Constitutional Court judges dissent, arguing the law on parliamentary inquiries into investigation secrets violates separation of powers.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдиите Емилия Друмева и Стефка Стоева по к.д. № 7 от 2011 г.

Не подкрепяме решението, защото считаме, че се е фокусирало само върху съдебната власт и така игнорира и пропуска същностни страни от взаимодействието между трите власти, което е неразделна част от предмета на това дело.1. Настоящият спор е за част от разпоредба на действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) – чл. 100.

Цялостно се регламентира правото на народните представители да питат и търсят информация; регламентира се и насрещното задължение на държавните органи, длъжностните лица и гражданите да им предоставят търсените сведения, дори когато те представляват държавна, служебна или следствена тайна, като гаранция, че правото на народните представители няма да е гола декларация (познато от предишни режими), а се упражнява ефективно, както е присъщо на една парламентарна република, каквато е съвременна България.2.

ПОДНС е особен и единствен нормативен акт, приет и действащ непосредствено въз основа на Конституцията. Всеки негов текст развива конституционна норма, респ. принцип. Въпросният чл. 100 развива заложеното в Конституцията (чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 80) положение, че народните представители упражняват мандата си, като формират временни комисии, провеждат проучвания и анкети, канят длъжностни лица и граждани, които са длъжни да им предоставят исканите сведения и документи, т.е.

народните представители осъществяват конституционно предвидените компоненти от своите пълномощия, без които компоненти народното представителство не може да функционира по предназначение и да осъществява основните си функции по Конституция (чл. 62, ал. 1), в т.ч. контрола върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация съгласно Закона за СРС и Закона за електронните съобщения.За българското парламентарно право уредбата на чл. 100 ПОДНС е традиция.

При действието на сегашната Конституция уредбата е от 1991 г. и се е възпроизвеждала без пленарни дебати във всички парламенти. Сегашната редакция е буквално същата след изменението през 1998 г., когато към основната уредба за правото на народните представители да искат сведения е добавено “дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна”.3.

В настоящото дело се оспорва само част от чл. 100 ПОДНС – правото на народните представители да търсят информация, представляваща следствена тайна; относно информацията – държавна или служебна тайна, правото на народните представители да я търсят не се оспорва. В протеклия конституционен процес няма спор относно това, че законодателството не определя какво се включва в понятието за “следствена тайна”.

Законът (чл. 198, ал. 1 НПК) борави с “неразгласяване на материалите по разследването” в досъдебната фаза на наказателния процес, освен с разрешение на прокурор. Това дългогодишно правило има опора в чл. 127, т. 1 и 2 от Конституцията – прокурорът ръководи всяко разследване и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

може и сам да извършва разследване. Конституцията предвижда също, че разследваща дейност извършват и следствените органи, т.е. следователите (чл. 117, ал. 2), но само в случаите, определени със закон (чл. 128); по аргумент на противното – в останалите случаи разследването се осъществява от други органи. Конституцията не ги посочва сред органите на съдебната власт, защото тези органи не са в съдебната власт, а в изпълнителната власт.

Съгласно НПК такива разследващи органи са разследващи полицаи, както и органи на МВР в предвидените от същия закон случаи – все в системата на МВР, т.е. част от изпълнителната власт, която по дефиниция не може да бъде изключена от парламентарния контрол. В решението по настоящото конституционно дело тази линия – правото на народните представители да искат информация от органи на изпълнителната власт, въобще отсъства, което прави решението непълно.4.

Не споделяме приетото в мотивите на решението, че чрез искането на сведения от разследването Народното събрание се намесва в конституционните правомощия на съдебната власт и изземва нейни функции. В решението не е конкретизирано какви точно функции на съдебната власт се изземват от законодателната власт и се упражняват от нея в нарушение на принципа за разделение на властите.

С искането на сведения от народните представители не се изземват функции от съдебната и изпълнителната власт. Когато народните представители искат сведения от провеждано разследване, не може да се твърди, че законодателната власт изземва и упражнява самата тя функциите по извършване и ръководство на разследването, както и функциите по упражняване на надзор за законосъобразното му провеждане, които функции чл. 127, т. 1 и 2 от Конституцията възлага на прокуратурата.Не считаме и че оспорената част от чл. 100 ПОДНС създава невъзможност за функциониране на държавните институции и накърнява конституционния статус на органите на съдебната власт, както е прието в решението.

Прокуратурата и следствените органи като конституционно установени органи на съдебната власт функционират напълно независимо от законодателната власт. Упражняването на правомощията по чл. 100 ПОДНС от народните представители не води до невъзможност прокуратурата и следствието да функционират, както и не се накърнява тяхната независимост.

Не споделяме становището, че искането на сведения от разследването може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, както и че проявата на такъв интерес може да постави под съмнение тяхната обективност и безпристрастност. Законосъобразните действия на представителите на законодателната власт, основани на ПОДНС, не могат да влияят на безпристрастността на органите на досъдебното производство.5.

През 1995 г. Конституционният съд се е произнесъл по сроден с настоящия спор предмет – конституционосъобразността на “съседна” на сега оспорвания текст разпоредба на ПОДНС – “Длъжностните лица и гражданите, които бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.” Тогава, през 1995 г.

Съдът инцидентно тълкува оспорената норма на ПОДНС и релеватната норма от Конституцията (чл. 80), в резултат на което от няколкото възможни тълкувания на конституционната норма Съдът предприема едно от тях – оспорената разпоредба на ПОДНС не е противоконституционна, но само при условие, че разпоредбата няма да се прилага спрямо президента и вицепрезидента, конституционните съдии и всички магистрати, за да не се нарушава принципът на разделението на властите (Решение № 5 от 1995 г.

по к.д. № 3 от 1995 г.). Такова тълкуване, наричано в теорията конформно, в смисъл съхраняващо, присъства и в по-късната практика на Конституционния съд – оспорената норма се приема за конституционосъобразна, но само при положение, че се разбира и прилага със смисъла и съдържанието, разяснени от него. С посоченото тълкуване на Конституционния съд през 1995 г.

от кръга на длъжностните лица, от които народните представители търсят служебна информация, са изключени магистратите – съдии, прокурори и следователи. Това решение, както всички решения на този съд, действа erga omnes, т.е. спрямо всички, вкл. и спрямо народните представители. Следователно настоящият спор по отношение на съдебната власт е с вече “решен” предмет.И в настоящото дело Конституционният съд можеше чрез конформно тълкуване да съхрани правото на народните представители да питат длъжностните лица, вкл.

относно досъдебната фаза на наказателното преследване (без магистратите) и така да се постигне балансът между упражняването на присъщите на народните представители права и съобразяването с конституционния принцип за разделение на властите, както принципно Съдът е направил през 1995 г.

Съдии: Емилия Друмева и Стефка Стоева

<footer