Constitutional Court dismisses claim that pension law violates property rights due to lack of clarity.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed the claim that Article 4a of the Transitional and Final Provisions of the Social Security Code violates constitutional rights. While judges acknowledged the law affects property rights and market freedom, they ruled the detailed presentation of opposing positions failed to compensate for insufficient argumentation regarding the violation. The court concluded that the state's intervention did not constitute an impermissible infringement on private property or market freedom.
Legislator headnote
AI generatedArt. 17, para. 3 Const.; Art. 19, paras. 1-3 Const.; Art. 4, para. 1, sentence 1 Const.; The court held that detailed legislative arguments do not cure a lack of clarity, and state intervention in pension management does not violate property rights or market freedom absent explicit constitutional prohibitions.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
СТАНОВИЩЕ
на съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков по конституционно дело № 21/2010 г.
Съгласни сме с крайното заключение по постановеното решение за противоконституционност на § 4а от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Намираме обаче, че подробното излагане на позициите на заинтересованите страни и представяне на модела на задължителното пенсионно осигуряване не може да компенсира липсата на достатъчно пълнота, категоричност и яснота на аргументите, обуславящи основателността на искането.
В най-голяма степен това важи за отказа на мнозинството да констатира наличието на нарушение на неприкосновеността на частната собственост по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Конституцията.Несъмнено оспорената разпоредба засяга права с имуществен характер, възникнали в патримониума на две категории субекти:
от една страна – потребителите на осигурителната услуга (пенсионно-осигурените лица, подлежащи на ранно пенсиониране), и, от друга – пенсионните дружества за задължително допълнително пенсионно осигуряване, които в условията на регулирана конкуренция са придобили управлението на средствата по индивидуалните партиди на осигурените.Основният недостатък на новата уредба е в това, че по един антипазарен начин лишава пенсионно-осигурените лица от свободата да се грижат за своето имущество, като сами решат на кого да го поверят – на избраното от тях частно пенсионно дружество или на държавата в лицето на Националния осигурителен институт (НОИ).
Наистина не съществува конституционна пречка пенсионно-осигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ за привличане на управляваните от тях пари по индивидуалните партиди, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на потребителите.
Ако в случая Конституционният съд беше проявил снизхождение към оспорената промяна, това би създало условия за проява на етатистки патернализъм, при който се създава възможност държавата едностранно и по императивен начин да се намесва в частната жизнена сфера на гражданите, като преценява кое е в техен интерес и им нарежда къде и как да инвестират спестяванията си, вместо сами да планират живота си.
Такъв административно–команден подход е типичен за недемократичния, тоталитарен тип управление и свързаната с него централизирана икономика. Поради изложеното считаме, че в случая с оглед намесата на държавата в гражданския оборот и свободата на договаряне е налице нарушаване на неприкосновеността на частната собственост като основа на индивидуалното пространство на гражданина по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Конституцията.Споделяме становището по мотивите на постановеното решение, че § 4а от ПЗР на КСО нарушава чл. 19, ал. 1 - 3 и чл. 4, ал. 1, изр. 1 от Конституцията.
Пенсионно-осигурителните дружества се лишават от придобити права, което накърнява правната сигурност в икономическата среда, в която действат, без това да е наложително за защита на правата и законните интереси на осигурените. Първо, нищо не сочи, че дори от гледна точка на икономическата целесъобразност средствата по индивидуалните партиди ще бъдат управлявани по-ефективно от НОИ, след като според официалните статистически данни дружествата отбелязват добра доходност през последните две години и са измежду първите, които излизат от финансово-икономическата криза.
Второ, държавата би могла да реализира социалната си функция и по друг начин – например, чрез субсидиране на по-малките пенсии на част от работниците и служителите, подлежащи на ранно пенсиониране, още повече, че прехвърлянето на индивидуалните партиди в НОИ ще увеличи дефицита на последния, който също подлежи на субсидиране.С оспореното законодателно решение фактически се ликвидира част от създадения съобразно държавните изисквания пазар, а това очевидно е несъвместимо със свободната стопанска инициатива т.е.
с пазарната свобода на гражданите и юридическите лица, която е посочена между основните начала на Конституцията като фундамент на националната икономика (чл. 19, ал. 1). Според тази либерална позиция пазарът представлява саморегулиращ се механизъм, който решава собствените си проблеми и обезпечава равни възможности на всеки.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията държавата трябва да осигури гаранциите за реализация на пазарната свобода като, от една страна, осигури равни правни условия за стопанска дейност на пазарните субекти, а, от друга – предотврати деформациите от злоупотреби с монополизма и нелоялната конкуренция и защити потребителя.
В настоящия случай стопанската дейност на пенсионните дружества се свързва не с производство на стоки и услуги, а с доходоносно инвестиране в ценни книжа, финансови инструменти и недвижими имоти на акумулираните в професионалния фонд средства по индивидуалните партиди на осигурените лица. Не може да има никакво съмнение, че осигурените лица представляват потребители на финансови услуги.
В това си качество те получават дължимата защита по чл. 19, ал. 2 от Конституцията чрез засилената държавна регулация, която предвижда редица изисквания с рестриктивен характер към създаването и дейността на пенсионните дружества. При липсата на доброволност от страна на потребителите, с изземването на управляваните от пенсионните дружества средства държавата обаче е надхвърлила допустимия предел на намеса в пазарните отношения.
Отклонила се е от задължението си в условията на пазарна икономика чрез закона да защитава инвестициите и стопанската дейност на физическите и юридическите лица. Налице е нарушение по чл. 19, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията, защото свободният пазар изисква автономни пазарни субекти, едновременно разполагащи с правото на неприкосновена частна собственост и правото на свободна стопанска инициатива в условията на конкуренция и независимо вземане на решения.Допълнително може само да се отбележи, че в случая е накърнена и справедливостта като призната от преамбюла на Конституцията, абзац 2 общочовешка ценност, защото на по-тежка санкция подлежат онези пенсионни дружества, които в конкурентната среда, предлагайки на потребителите по-изгодни условия, са постигнали по-добри резултати, тъй като по силата на оспорената разпоредба точно от тях се отнема натрупаният с повече труд и умения по-значителен финансов ресурс.
В този аспект еднаквото третиране на различните съставлява нарушение на изискването по чл. 19, ал. 2 от Конституцията да бъдат създадени и гарантирани еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.В заключение констатираме, че противоконституционността на оспорения текст от КСО е резултат на нарушаване на мярата в отношенията между конституционно защитени ценности, при което свободната стопанска инициатива, т.е.
пазарната свобода, представляваща фундаментален принцип на икономиката на страната, е пожертвана заради превратното разбиране на законодателя за защита на правото на социално осигуряване.
Съдии: Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков
<footer