Constitutional Court ruling that withdrawing a request for unconstitutionality does not automatically terminate the case.

Особено мнение на съдията Маргарита Златарева

Изразяващият особеното мнение счита, че оттеглянето на искането от главния прокурор за обявяване на противоконституционност на редица разпоредби от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, не води автоматично до прекратяване на производството по конституционното дело.

Хипотезата в случая звучи много лично - главният прокурор с изтекъл мандат прави искане до КС по чл. 149, ал.1, т. 2 от Конституцията; новият главен прокурор не е съгласен с аргументите в искането за противоконституционност на разпоредби от цитирания закон и оттегля искането.

Веднага изникват въпросите - може ли КС да бъде десезиран с едно последващо оттегляне на искането по висящо пред него дело и доколко лично е правото на искателя да сезира КС; еднакво ли е разрешението при различните правомощия по чл. 149, ал. 1 от Конституцията; има ли значение в коя фаза на конституционния процес е направено оттеглянето на искането.

1. Конституционният процес излиза от рамките на традиционните наказателен и граждански процес и това е обяснимо както със създадения конституционен модел - Конституционният съд да е извън съдебната система, така и със задачата, която му е отредена - да е пазител на Конституцията.

Лицата по чл. 150 от Конституцията, които имат инициатива да сезират КС, са конституционно установени представители на държавната власт и тяхната задача чрез посоченото правомощие е също да помагат, да съдействат за установяване върховенството на основния закон. Оттук следва, че, упражнявайки правото си да сезира КС, главният прокурор не упражнява свое право; той не е титуляр на процеса по аналогия с наказателния и гражданския процес; той не търси и получава защита на публични или частни права като техен титуляр. Той осъществява държавната функция да следи за върховенството на Конституцията като държавен орган. Затова персоналната смяна на главните прокурори не следва да се отразява на хода на вече образувано конституционно дело.

Да се приеме обратното, означава конституционният контрол да се сведе до защита на публичния интерес с оглед желанието или не на органите, имащи инициатива за сезиране на КС.

Веднъж възникнал конституционен процес не е поставен в зависимост от волята на сезиращия орган нито в Конституцията, нито в законова - Закона за Конституционния съд, или в подзаконова нормативна уредба - Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. (Част от зададените въпроси са повдигани в практиката на КС още през 1992 г., но завършен вид полемиката няма.)

2. Отговорът на въпроса, задължен ли е КС при оттеглянето на искането да прекрати производството по делото, не следва да бъде еднозначен при конституционни дела с различен предмет. С упражняването на различните по правна същност правомощия Конституционният съд създава решения с различна правна природа, респ. с различни правни последици.

Абстрактният нормен контрол за конституционност на закон по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е правомощието, което в най-чист вид потвърждава направения в т.1 извод. За утвърждаване принципите на правовата държава не е без значение произнасянето, дали един закон съответства на Конституцията, след като вече е изразено съмнение за неговата конституционосъобразност от държавен орган и валидно е образувано конституционно дело.

С предявяване на искането и допускането му възниква спор за конституционност на закон и КС е длъжен да разреши този спор, за да осигури върховенството на Конституцията. Пряко или косвено проверката за конституционосъобразност защитава накърнени права. Със своето решение чрез привеждане в съответствие на закона с Конституцията КС предотвратява накърняване на основни права, които противоконституционният закон може да предизвика. Без такава проверка конституционно установените права на гражданите не са гарантирани.

С оглед посочената задача на конституционния контрол по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията проблемът, повдигнат пред КС, вече не се заключава в аргументите на главния прокурор, а става държавнически проблем, който КС трябва да реши. Затова произнасянето не следва да зависи вече от смяната на лицата на този държавен орган.

3. В кой момент ходът на конституционния процес не зависи от волята на искателя също може да бъде дискусионен. Практиката на КС е разнообразна. В повечето от определенията за прекратяване на производството поради оттегляне на искането се акцентира, че това може да стане във фазата преди допускането му за разглеждане по същество - Определение № 4/1993 г.

по к.д. № 26/92 г., Определение № 1/1994 г. по к.д. № 21/93 г., Определение № 6/1996 г. по к.д. № 23/96 г. и Определение № 8/1996 г. по к.д. № 28/96 г. В други три определения прекратяването поради оттегляне на искането е станало във фазата по същество - Определение № 2/1999 г. по к.д. № 35/98 г., Определение № 3/1999 г. по к.д. № 2/99 г., Определение по к.д.

№ 1/2002 г., без да се сочат съображения. Съществува и случай, при който смяната на Народното събрание и неучастието в новия парламент като депутати на народните представители, подписали искането, не води до прекратяване на започнатия конституционен процес - к.д. № 1/1991 г. Авторът на особеното мнение счита, че валидното сезиране на Конституционния съд - от лица, имащи инициатива за това, и с предмет, включен в правомощията на съда, води до образуване на конституционно дело и до възникване на конституционен спор, чието решаване вече не зависи от волята на искателя.

Изводът се опира и на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на КС, позволяваща произнасяне по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционния процес.

4. Вярно е, че Конституционният съд действа само по инициатива на посочените в чл. 150 от Конституцията лица; не може да се самосезира и поради това носи наименованието си ,,съд”. Вярно е обаче и това, че принципът на служебното начало в конституционния процес, макар и изрично неформулиран, съществува. Конституционният съд може да изисква допълнителни доказателства и да възлага експертни заключения, независимо от волята на искателя - чл. 20, ал. 1 ЗКС; той не е ограничен с посоченото в искането основание за противоконституционност - чл. 22, ал. 1, пр. 2 ЗКС. Тази ,,либералност” на закона по отношение на методите и средствата, с които КС ще следи за върховенството на Конституцията, още веднъж налага мнението, че оттеглянето на искането не десезира КС от проверката за конституционосъобразност на посочените по-горе разпоредби от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Normal

false

false

false

BG

X-NONE

X-NONE

Normal

false

false

false

BG

X-NONE

X-NONE

<footer