Constitutional Court allows interpretation request regarding Chief Prosecutor's administrative versus prosecutorial powers under Art. 126.2. Const. Act.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria accepted the request for interpretation of Article 126, paragraph 2 of the Constitution concerning the Chief Prosecutor's powers. The main argument was that a distinction exists between the Chief Prosecutor's role as an administrative head and their core prosecutorial functions, creating constitutional ambiguity. The Court ruled that this uncertainty requires clarification to prevent conflicts within the judicial system and ensure the Constitution's supremacy over subsequent legislation.
Legislator headnote
AI generatedArt. 126, para. 2 of the Constitution; Art. 149, para. 1, item 1 of the Constitution: The Constitutional Court must interpret constitutional norms when their content is unclear or their application would cause adverse consequences for the legal system, even regarding the separation of administrative and prosecutorial functions of the Chief Prosecutor.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedFull text
Normal
false
false
false
BG
X-NONE
X-NONE
MicrosoftInternetExplorer4
Особено мнение на съдията Маргарита Златарева
Искането на главния прокурор за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в насоката на зададения първи въпрос считам за допустимо.
Смисълът на поставения пред Конституционния съд въпрос е да се направи разграничение между правомощията на главния прокурор като административен ръководител от чисто прокурорските му функции, произтичащи от ,,длъжността” му на прокурор според съдържанието на конституционната разпоредба – чл. 126, ал. 2. Посочват се и две от основанията за абстрактно тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията така, както те са извеждани в дългогодишната практика от Конституционния съд, а именно: неясноти относно съдържанието на конституционната норма и неблагоприятни последици за националната правна система при прилагането на нормата. Излагат се причините, довели до неяснота на предложената за тълкуване конституционна разпоредба – това, че фигурата на административния ръководител в съдебната система с правомощия, отделени от тези на магистратската длъжност, се създава 10 години по-късно от създаването на Конституцията – втората поправка на Конституцията, обн., ДВ, бр. 85/2003 г.
Конституционният съд трябваше да обсъди дали разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, създадена през 1991 г., има предвид магистратската длъжност на главния прокурор или включва и функциите му като административен ръководител. Единствената конституционна разпоредба, чрез която на конституционно ниво се урежда понятието ,,административен ръководител” в органите на съдебната система - чл. 129, ал. 5, е създадена през 2003 г.; тя има предвид мандатността на административните ръководители и дори терминологично създава неяснота, употребявайки думата ,,длъжност”, присъща за магистратската длъжност. Само това историческо тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, коренящо се в разликата във времето на създаването на понятието “административен ръководител” в съдебната система спрямо общия първоначално установен конституционен модел на съдебната власт, е основателна причина, за да се приеме искането за допустимо.
Авторът на особеното мнение не приема, че зададеният първи въпрос в искането се отнася до ,,дейността и организацията на прокурорските органи”. (Самата формулировка в определението звучи твърде общо, некоректно спрямо искането и нетипично за дълбочината на проблемите, присъщи на конституционното правосъдие.) Вярно е, че разпоредбата на чл. 133 от Конституцията дава възможност със закон да се уреди материята относно организацията и дейността на прокурорските органи. Но Конституцията очертава рамката на правомощия на главния прокурор – чл. 126, ал. 2; законът трябва да се побере в тази рамка; а пред Конституционния съд бе поставен въпрос, свързан именно с конституционния мащаб, който само този съд може да посочи.
Какво е съдържанието, включено в правомощието ,,надзор за законност” и какво е съдържанието на ,,методическо ръководство” – чл. 126, ал. 2 от Конституцията, са въпроси от изключителната компетентност на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от основния закон, които съдът не следва да откаже да упражни. В Решение № 8 по к.д. № 7/2005 г. се поддържа точно развитата по-горе теза – законът се допуска по неуредените от конституционния модел въпроси относно организацията и дейността на прокуратурата изобщо. Затова това решение не може да служи като аргумент в полза на отклоняване на искането.
От всичко казано следва мнението, че изводът, че няма правен интерес от исканото тълкуване, не е защитен с правни съображения. Неяснота относно конституционния прочит на съотношението между функциите на главния прокурор като административен ръководител и същинските му прокурорски правомощия съществува. А упражняването на един от двата вида правомощия в несъгласие с Конституцията очевидно би довело до неблагоприятни последици както в рамките на съдебната власт, така и в правния мир изобщо.
Второто съображение за отклоняване на искането пък е в разрез с досегашната практика на Конституционния съд. Многократно КС е бил сезиран и е отговарял чрез тълкувателни решения на питания, свързани с организацията и дейността на органите на съдебната власт, без да е посочвал като съображение, че изземва функциите на законодателната власт. В последното по време Решение № 8 от 2005 г. съдът разгледа по същество искане относно промени в структурата на прокуратурата и относно изменения на правомощията й (вж. с.14 от решението). Съображения за необходимост от промяна на тази практика в обсъжданото определение не са изложени.
Поради изложените съображения подписвам определението с особено мнение.
<footer