Constitutional Court declares law unconstitutional due to parliamentary vote failing to meet required supermajority threshold.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed the petition regarding the unconstitutionality of Article 6, Section 3 of the Law on the Organization of the National Assembly. The Court found that the law was adopted by a simple majority of 117 deputies, whereas Article 101, Paragraph 2 of the Constitution mandates a supermajority of at least 121 deputies for laws returned by the President. The Court emphasized that the legislative body must strictly adhere to the constitutional supermajority requirement when re-adopting vetted legislation.
Legislator headnote
AI generatedArticle 101, Paragraph 2 of the Constitution; Article 22, Paragraph 1 of the Law on the Constitutional Court: A law returned by the President must be re-adopted by a supermajority of at least 121 deputies; failure to meet this threshold renders the law unconstitutional.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedFull text
Normal
false
false
false
BG
X-NONE
X-NONE
MicrosoftInternetExplorer4
Особено мнение на съдията Владислав Славов
Подписах решението по к.д. № 6/2005 г. с особено мнение поради следните съображения:
Конституционният съд не е ограничен с посочените в искането основания за противоречие на атакувания законов текст с Конституцията (чл.22, ал.1 от ЗКС). От съществено значение за решаване на проблема за конституционосъобразността на § 6, т.3 от ПЗРЗРВКУ е категоричното изискване на чл.101, ал.2 от Конституцията Народното събрание да приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от общия брой от всички народни представители, т.е. минимум 121 депутати. Върнатият законов текст е “приет” с мнозинство от 117 народни представители.
Важно е да се разбере, че се гласува повторно за приемане на върнатия закон, а не за ветото на президента на Република България, както неправилно е процедирано от Народното събрание (в този смисъл от процедурна страна е и Решение от 20.08.1991 г. на Великото народно събрание).
В самото решение по к.д. № 6/2005 г. на с. 5 изрично е посочено изложеното по-горе разбиране, че съгласно чл.101, ал.2 от Конституцията повторното приемане на закона се извършва с квалифицирано мнозинство. В подкрепа на това тълкуване са посочени и цитираното решение на ВНС и практиката на Конституционния съд - Решение № 5/1995 г. по к.д. № 3/1995 г. По-нататък в решението обаче съдът не е посочил защо счита, че с приемането на § 6, т.3 от ПЗРЗРВКУ не е нарушен чл.101, ал.2 от Конституцията.
Вярно е, че с ПОДНС не може да се обосновава противоконституционност на закон. Същото се отнася и за цитираните процедурни правила по чл.101, ал.2 от Конституцията, приети от ВНС. Конституционният съд обаче не може да игнорира тези правила немотивирано, тъй като са акт на ВНС, което, независимо че при приемането им е функционирало като обикновено, е изпълнявало функциите си в същия състав от 400 народни представители, приели Конституцията, респ. и чл.101, ал.2 от нея и, предполага се, най-добре знаят какъв смисъл и съдържание са вложили в този конституционен текст. В т.2 на това решение от 20.08.1991 г. безусловно е записано, че при всички хипотези върнатият с упражнено президентско вето законов текст се приема повторно с квалифицирано мнозинство!
Конкретният случай и мотивите на решението поставят един особено важен въпрос. Това е възможността с обикновено мнозинство от народните представители да се гласува повторно върнатият от държавния глава текст. Това е един абсурд, с който определено се обезсмислят правомощията по чл.101, ал.1 от Конституцията на президента на Република България.
Разбира се, следва и въпросът, след като Народното събрание не приема върнатия закон с мнозинството, посочено в чл. 101, ал.2 от Конституцията, задължен ли е призидентът да го обнародва съгласно ал.3 от същия член или може да наложи ново вето.
<footer