Constitutional Court allows prosecutor's request to review election result legality due to alleged voting section errors.

определение

София, 11 август 2009 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Румен Янков

Членове:

Васил Гоцев

Благовест Пунев

Людмил Нейков

Пламен Киров

Емилия Друмева

Красен Стойчев

Владислав Славов

Снежана Начева

Евгени Танчев

Георги Петканов

Димитър Токушев

при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 11 август 2009 г. конституционно дело № 9/2009 г., докладвано от съдията Димитър Токушев.Конституционното дело № 9/2009 г е образувано на 22 юли 2009 г. след като Конституционния съд е сезиран с писмо изх. № 4441/ 2009 г. от 22.07.2009 г. от главния прокурор на Република България със жалбата на коалиция “Синята коалиция”, представлявана заедно от Мартин Димитров Димитров и Иван Йорданов Костов от 20.07.2009 г.

срещу законността на изборен резултат от проведените на 5 юли 2009 г. избори за народни представители в съответствие с предписанието на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП - ДВ, бр. 37 от 13.04.2001 г., посл. изм. ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г.)Със жалбата се възразява “срещу неточното определяне на изборния резултат от страна на ЦИК и допусната очевидна фактическа грешка от Секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в гр.

Русе при изготвяне на протокол № 000241 (приложение 51) за резултатите от гласуването” на 5 юли 2009 г., в следствие на което за народен представител е избран кандидатът Бюрхан Илиязов Абазов, а не кандидатът от “Синята коалиция” Михаил Рашков Михайлов. Жалбоподателите Мартин Димитров Димитров и Иван Йорданов Костов, представляващи “Синята коалиция” излагат свои съображения, които са подкрепени с писмени доказателства:

Протокол № 000241 (Приложение № 51) за резултатите от гласуването в избирателна секция 19-27-00121 в гр. Русе; Извлечение от Протокол № 000241, изготвено по искане на „Синята коалиция”; Извлечение от Протокол 000241, изготвено по искане на партия „Атака”; Извлечение от Протокол № 000241 (Приложение 52) на публикуваната в Държавен вестник бланка;

копия от шест броя нотариално заварени декларации от членовете на Секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в гр. Русе и Решение № 238 от 16.07.2009 г. на ЦИК.Допълнително главният прокурор на Република България по реда на чл. 112 от ЗИНП изпраща в Конституционния съд към образуваното конституционно дело № 9/2009 г.

жалбата на Михаил Рашков Михайлов, изходящ № 4415/22.07.2009 г. кандидат за народен представител от коалиция “Синята коалиция” в 19-ти многомандатен избирателен район, който оспорва изборния резултат в същия 19-ти МИР. Според Михаил Михайлов неточно е определен изборния резултат от страна на ЦИК и е “допусната очевидна фактическа грешка от Секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в гр.

Русе при изготвянето на Протокол № 000241 (Приложение 51) за резултатите от гласуването в изборния ден”. Освен изложените в жалбата аргументи жалбоподателят прилага допълнително два броя нотариално заверени декларации от членове на Секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121, а впоследствие чрез Главния прокурор и препис от Решение № 9976 от 23.07.2009 на Върховния административнен съд – Четвърто отделение, тричленен състав по административно дело № 9830/2009 г., образувано по жалба на Михаил Рашков Михайлов срещу Решение № НС-238/16.07.2009 г.

на Централната избирателна комисия.Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията и чл. 12, т. 8 от Закона за Конституционния съд и е във фазата по допустимост съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд.Конституционният съд установява, че е налице спор за законност на избор на народен представител с съответствие с предписанията на чл. 112 от ЗИНП, във връзка с чл. 66 от Конституцията на Република България, който постановява, че “Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон” - в настоящия случай това е чл. 112 от ЗИНП.Разпоредбата на чл. 112 от ЗИНП постановява, че “Кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите, могат да оспорват законността на избора чрез посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията органи пред Конституционния съд в срок не по-късно от 14 дни от обявяването на резултатите от Централната избирателна комисия.”Спорът за законност на избор на народен представител се свежда, както се е произнесъл Конституционния съд в свое Определение от 4 февруари 1992 г.

по конституционно дело № 1/1991 г. “до оспорване законността на процедурата при провеждане на избора”. Текстът на чл. 112 от ЗИНП съдържа две части: в първата част чл. 112 от ЗИНП посочва, кои са субектите, които могат да оспорват законността на избор на народен представител – това са “кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите”- само те имат правен интерес от разрешаване на спора, който е от компетенция на Конституционния съд.

Тези субекти - кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите обаче нямат правото пряко (директно) да сезират Конституционния съд, а посредством други органи. Тези органи се посочват, във втората част от текста на чл. 112 от ЗИНП където конкретно се разпорежда, че субектите, които имат право да оспорват законността на избор – кандидатите за народни представители или централните ръководства на партиите и коалициите, които са участвали в изборите могат да го направят само “чрез” някой от органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България – една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.Употребеният в чл. 112 от ЗИНП предлог “чрез” означава:

“с помощта на”, “посредством” “през”, “по” (Виж: Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, трето издание, София, 1973 г.). Следователно, казано с други думи според чл. 112 от ЗИНП всеки кандидат за народен представител или централно ръководство на партия или коалиция, участваща в избори може да оспорва законността на избори за народен представител пред Конституционния съд посредством (с помощта на) на някой от органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията - в случая това е главния прокурор.

Законът за избиране на народни представители определя на органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията ролята на трансмисия между субектите по чл. 112 от ЗИНП, които оспорват законността на избор на народен представител и Конституционния съд, който е компетентен да разгледа спора. Тъй като по настоящето дело главният прокурор действа в изпълнение на задължение по чл. 112 от ЗИНП във връзка с чл. 66 от Конституцията, а не по своя инициатива, не е необходимо нарочно искане от негово име, което да отговаря на изискванията по чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд.Конституционният съд вече е имал възможност да разглежда спорове за законност на избор на народен представител.

Така напр. по к.д. № 13/2001 г., към което е присъединено к.д. № 14/2001 г. поради идентичността на предмета им по чл. 112 от ЗИНП, Конституционният съд е сезиран от група (57) народни представители и с искане от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд по повод искането на кандидата Венцислав Асенов Димитров за произнасяне на спор за законността на избор на народен представител – т.е.

от органи по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Искането на групата депутати се свежда до “подкрепяме искането на кандидата…да се произнесете по спора за законност на избора”, което очевидно не отговаря на изискванията по чл. 17, ал. 1 от ЗКС, докато искането на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд е мотивирано с изложени пространни съображения в съответствие с чл. 17, ал. 1 от ЗКС.

Това разноречие не е случайно, защото се дължи на обстоятелството, че в случая Конституционният съд действа по спор за законност на избор за народен представител, а не по спор за конституционност, когато безусловно се изисква от субектите по чл. 150, ал. 1 от К да отправят мотивирано писмено искане. Няма никакво основание Конституционният съд да ревизира тази си практика, след като по настоящето дело той е сезиран от субекти по чл. 112 от ЗИНП чрез орган по чл. 150, ал 1 на Конституцията - от главния прокурор.Конституционният съд констатира, че жалбите са подадени в законоустановения в чл. 112 от ЗИНП 14-дневен срок, а искането е направено от легитимен субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията – главния прокурор на РБ, който има правото да сезира Конституционния съд при условията на чл. 112 от ЗИНП във връзка с чл. 66 от Конституцията на Република България.Направеното от жалбоподателите искане съответства на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд – направено е в писмена форма, изложени са обстоятелствата, върху които се основава, посочени са допуснати нарушения на ЗИНП и са подкрепени с писмени доказателства.

Затова Конституционният съд приема искането за допустимо.С оглед предмета на делото Конституционният съд намира, че като заинтересовани страни трябва да бъдат конституирани: Централната избирателна комисия за избиране на народни представители, Народното събрание, Министерският съвет, Гражданска инициатива за свободни и демократични избори и Съюзът на юристите в България.По изложените съображения и на основание чл. 66 и чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията, чл. 112 от ЗИНП и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор относно оспорване на законността на избор на народен представител.Конституира като заинтересовани страни по делото: Централната избирателна комисия за избиране на народни представители, Народното събрание, Министерския съвет, Гражданска инициатива за свободни и демократични избори и Съюза на юристите в България.Изисква от Областния управител на област Русе да представи в Конституционния съд протокол № 000241 (Приложение № 51) от секционната избирателна комисия в избирателна секция 19-27-00-121 в град Русе, както и бюлетините, с които е гласувано на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. в същата избирателна секция.Преписи от настоящето определение и от искането на жалбоподателите да се изпратят на конституираните страни, които в 20-дневен срок могат да представят писмени становища и доказателства по делото.Препис от настоящето определение да се изпрати на жалбоподателите Мартин Димитров Димитров и Иван Йорданов Костов, представляващи коалиция „Синята коалиция” и жалбоподателят Михаил Рашков Михайлов, които в същия срок могат да представят допълнително писмени аргументи по направеното искане.Съдиите Румен Янков и Благовест Пунев са подписали определението с особено мнение.

Председател: Румен Янков

особено мнение по определение за допустимост:

Румен Янков

<footer