Constitutional Court declares Bulgarian Civil Code provisions declaring persons with disabilities incapacitated unconstitutional.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Георги Ангелов по к.д. № 10/2014 г.

Намирам оспорването за основателно.

В своя чл. 6, ал. 1 Конституцията прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Конституцията позволява правата на гражданите да се ограничават на две общи за всички тях основания. Първото е това по чл. 57, ал. 2 от основния закон, който не допуска злоупотребата с права и упражняването им, което накърнява права или законни интереси на други. Това ограничаване е възможно при спазване на съразмерността между интереса на носителя на правото и срещустоящия чужд интерес. Специалното основание са особените предпоставки по чл. 57, ал. 3 от основния закон за временно ограничаване на част от правата.

При всички случаи не е допустимо ограничаването на права на основанията по чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Сред тях е и личното положение. То се определя от физическите, психическите и интелектуалните специфики на отделния човек, в това число и на хората с увреждания. Като се изключи конституционно ограниченото активно и пасивно избирателно право ( чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията ) , правата на тези лица са неограничими на основание на тяхното лично положение. Това се отнася както за правоспособността ( способността им да бъдат носители на права и задължения – чл. 1 ЗЛС ) , така и за дееспособността им ( способността им чрез своите действия да придобиват права и да се задължават – чл. 2 ЗЛС ) . Рисковете от евентуална невъзможност на тези хора да р азбират или да ръководят действията си при разпореждането или неупражняването на права или при поемането на задължения ( „да се грижат за своите работи“ според чл. 5, ал. 1 ЗЛС ) са за в преобладаващия брой случаи за тях. За трети лица те са изключение ( напр. при родителските права ) . Тези рискове трябва да се уреждат от текущия законодател на общо основание еднакво за всички ( вж. например чл. 26, ал. 2, предл. 2, чл. 28, чл. 29, чл. 31, чл. 33 от Закона за задълженията и договорите; чл. 131 , ал. 2 и чл. 132, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс и пр. ) .

Член 6, ал. 2 от основния закон следователно не позволява обявяването на увредените за недееспособни, както прави оспорената част от чл. 5, ал. 1 ЗЛС, нито заместването им при упражняването на техните права от друг, както постановява оспореният чл. 5, ал. 3 ЗЛС. Тези опции не попадат в прогласената и възложена от чл. 51, ал. 3 от Конституцията особена закрила на държавата и обществото спрямо увредените.

Като заварени от Конституцията и противоречащи й, оспорените норми не следва да се прилагат съгласно § 3, ал. 1 от нея. Законодателна празнота от противоконституционността им не възниква поради действащата Конвенция за правата на хората с увреждания, ратифицирана, обнародвана и влязла в сила за Република България. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията нормите на Конвенцията са пряко приложими при противоречие с вътрешното право. Противоречие на оспорените норми с чл. 12 и 13 от Конвенцията е налице, дори и ако такова между тях и основния закон няма, както приема решението.

Същностният въпрос според мен впрочем е в начина на възприемане на хронологически разширяващите се (при всичките им флуктуации) граници на свобода на индивида.

<footer