Constitutional Court allows review of procedural unconstitutionality not raised in petition if facts are sufficiently clarified.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court declared the challenged law unconstitutional due to procedural violations regarding the number of readings, despite the petition not explicitly contesting this specific procedure. While the Court acknowledged it could rule on unraised procedural grounds after admitting the case, it found the factual situation insufficiently clarified regarding the legislative intent. Consequently, the dissenting judge argues the Court failed its duty to thoroughly investigate the parliamentary will before declaring the law unconstitutional.
Legislator headnote
AI generatedчл. 22 ал. 1 ЗКС; чл. 21 ал. 4 ЗКС: The Constitutional Court may examine grounds for unconstitutionality not raised in the petition if the case is admitted for substantive review, provided the factual situation is sufficiently clarified to determine the legislative intent.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
Особено мнение
на съдия Емилия Друмева по к.д. № 1 от 2007 г.
Оспореният законов текст е обявен за противоконституционен заради констатирани нарушения на процедурата по приемането на текста. В искането обаче, тази процедура въобще не се оспорва. Тя се оспорва в едно от становищата на страните – Висшия адвокатски съвет, където се твърди, че законовият текст е противоконституционен, защото бил приет не на две четения, както предвижда Конституцията (чл. 88, ал. 1), а на четири четения! Поставя се въпросът може ли Конституционният съд да се произнася за противоконституционност единствено на основание, което не се сочи в искането? Да, може, защото след като е допуснал делото за разглеждане по същество съдът не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1 ЗКС).Но за да се стигне до такова произнасяне по процедурата, която в случая се явява преюдициален въпрос спрямо основния предмет на спора, и може да прегради по-нататъшния ход на делото и въобще да не се стигне до съществото на спора, делото трябва да е достатъчно изяснено от фактическа страна.
Това е задължение на Конституционния съд – да постигне необходимото изясняване, вкл. относно волята на народните представители и в случая – относно впечатлението за грешка при изразяването й в пленарната зала. А това не е направено - в решението въз основа на стенографските протоколи се приема за установено, че “четвърто четене” не е имало, но като че ли, obiter dictum, не е имало и “трето четене”, а само гласуване на процедурно предложение.
Съдът не е изискал доказателства за това каква е била волята на народните представители след като стенографските протоколи навеждат, че е имало недоразумение във волята. А точно волята на народните представители е креативният източник, законите се създават от нея, а не от недоразуменията в пленарната зала.
При това положение считам, че в случая съдът не е стигнал до хипотезата на чл. 21, ал. 4 от Закона за Конституционния съд – “когато прецени, че събраните доказателства са достатъчни съдът се произнася с решение в двумесечен срок”, и ако въпреки това произнесе решение, то няма да е стъпило върху достатъчно изяснена фактическа обстановка и по тази причина такова решение и изводите в него, по дефиниция, не могат да бъдат подкрепени.
Съдия Емилия Друмева
<footer