Constitutional Court declares budget law provisions restricting healthcare access unconstitutional under Articles 6 and 52.1.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court issued a special opinion declaring specific articles of the 2007 National Health Insurance Fund budget law unconstitutional. The court reasoned that while laws may regulate the organization of healthcare, they cannot arbitrarily limit access for some insured citizens while denying it to others. Consequently, the challenged provisions were deemed to violate the principles of equality and guaranteed access to medical care.
Legislator headnote
AI generatedArticles 6 and 52, paragraph 1 of the Constitution; Laws regulating healthcare organization cannot restrict guaranteed access for some insured citizens, violating the principle of equality and constitutional guarantees.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
Особено мнение
на съдията Людмил Нейков по к.д. № 12 от 2006 г.
Атакуването за противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. поставя въпроса гарантираните от чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно осигурените граждани достъпна медицинска помощ и безплатно ползуване на медицинско обслужване могат ли да бъдат ограничавани със закон? Такава възможност ли има предвид конституционният законодател като предписва регулирането на реда и условията, по които трябва да се извършва тази помощ и обслужване да става със закон?
Предписаното с разпоредбата регламентиране със закон на реда и условията за ползуване на гарантираните медицински услуги има предвид само организацията и правилата, по който на всички здравноосигурени нуждаещи се граждани се осигурява необходимата болнична и извънболнична помощ. Никакъв закон не може да се противопоставя на духа на Конституцията, произтичащ както от нейния преамбюл, така и от разпоредбите й.
Противното би означавало, че конституционният законодател дава възможност със закон да се осигурява тази помощ само на част от здравноосигурените граждани. В конкретния случай това биха били само тези, които (понякога с протекции или чрез корупционни схеми, именно поради наложени ограничения) са успели да се включат в лимитираната бройка за дадения период от време, като на останалите, макар и здравно осигурени нуждаещи се граждани, конституционно гарантираната достъпна медицинска помощ се отказва.
Едно такова казуално тълкуване на конституционната разпоредба би я обезсмислило, респективно прогласеното от нея основно право се ограничава, след като конституционно гарантираната достъпна медицинска помощ може да бъде отказвана и на здравноосигурени нуждаещи се от нея граждани.
Не споделям становището, че равенството на всички граждани пред закона, прогласено като основно начало от чл. 6 на Конституцията, е спазено от законодателя, след като в осигурителния закон няма разпоредба, която да третира по различен начин отношението към нуждаещите се от здравна помощ лица. Напротив, този факт може да бъде допълнителен аргумент за липсата на каквото и да е основание за допускането на различно третиране на здравноосигурените граждани, чрез фактически отказ на някои от тях да бъде дадена гарантираната медицинска помощ, какъвто на практика с атакуваните разпоредби се допуска.
Равенство пред закона ще има само тогава, когато на всички здравноосигурени, които се нуждаят от медицинска помощ, такава бъде предоставена, като се имат предвид и фаталните последици, които в противен случай може да настъпят.
С оглед на изложеното, считам че атакуваните разпоредби противоречат на чл. 6 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията и като противоконституционни следва да бъдат отменени.
Съдия Людмил Нейков
<footer