Constitutional Court dismisses appeal against planning order as it lacks direct legal effect on citizens.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed the appeal against a planning order, ruling it did not directly affect citizens' rights. The court reasoned that general planning plans do not immediately trigger property rights changes or legal consequences for owners. Consequently, the order was deemed outside the scope of acts subject to constitutional review under Article 120, Paragraph 2 of the Constitution.
Legislator headnote
AI generatedArt. 120, para. 2 of the Constitution; Art. 127, para. 9 of the ZUT: A planning order is not subject to constitutional review if it does not directly affect citizens' rights or create immediate legal consequences, requiring a subsequent detailed plan to establish such effects.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedFull text
Становище
на съдията Стефанка Стоянова по к.д. № 1 от 2006 г.
Не споделям част от мотивите на решението.Според мен заповедта по чл. 127, ал. 9 ЗУТ не е административен акт, който засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица.Съгласно тази конституционна разпоредба гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита срещу такива административни актове, които ги засягат.
При тълкуването й с решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д. № 18 от 1985 г. Конституционният съд е определил това „засягане” като необходимо условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване.От уредбата в Закона за устройство на територията следва, че одобреният общ устройствен план не намира пряко приложение в инвестиционното проектиране и разрешаване на строителство (чл. 104, ал. 3).
Въз основа на предвижданията в него не могат да се отчуждават принадлежащи на граждани или на юридически лица недвижими имоти и отнемането им от собствениците не може да се осъществи в тази градоустройствена фаза. С такъв план не се създават, отнемат, изменят или ограничават права и за собствениците и носителите на ограничени вещни права не възникват правни последици.
За тези лица правни последици пораждат последващи, подлежащи на съдебен контрол актове – влезлите в сила подробни устройствени планове, защото те са по-пълна, по-подробна и конкретна разработка по отношение на общите устройствени планове (чл. 103, ал. 4), в тях е определено конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти (чл. 103, ал. 3) и въз основа на тях може да се пристъпи към отчуждаване след определяне и заплащане на обезщетение (чл. 205).Като имам предвид изложеното приемам, че актът по чл. 127, ал. 9 ЗУТ трябва да бъде последван от друг акт, какъвто е одобреният и влязъл в сила подробен устройствен план, за да се пристъпи към реализиране на инвестиционни намерения и за да настъпят правни последици за съответните лица.
С оглед на необходимостта от такъв последващ акт, чиято законосъобразност може да бъде проверена от съда, намирам, че заповедта по оспорената разпоредба не засяга гражданите и юридическите лица, поради което те няма процесуален правен интерес от обжалването й. Ето защо тази заповед не е в обхвата на кръга от актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията, които подлежат на съдебен контрол и изричното й изключване от съдебно обжалване съответства на посочената разпоредба от основния закон.
Съдия Стефанка Стоянова
<footer