Constitutional Court holds paid maternity leave cannot be replaced by other social benefits without insurance record.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed the petitioners' special opinion regarding the mandatory six-month insurance record requirement for maternity benefits. The court argued that the Constitution lists paid leave and other social aids as cumulative rights, not alternatives, and that the legislature cannot choose between them. Consequently, the requirement for an insurance record to access paid leave was upheld as constitutional, preventing the substitution of this right with other financial support.
Legislator headnote
AI generatedArt. 47, para. 2 of the Constitution; Art. 48, para. 5 of the Constitution: The right to paid maternity leave is a distinct constitutional guarantee that cannot be substituted by other social benefits or conditioned upon a minimum insurance record period.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
Особено мнение
на съдиите Васил Гоцев и Владислав Славов по к.д. № 9 от 2005 г.
Подписахме решението при особено мнение по следните съображения:Член 47, ал. 2 от Конституцията, според който жената майка се полза от особена закрила на държавата постановява, че тази закрила се осигурява чрез „платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи”.
Всички те са изброени комулативно. Това означава, че правото на платен отпуск пред и след раждане не може да се замести от „други социални помощи”, които се сочат в решението като алтернатива на платения отпуск при липса на изискуемия по чл. 48а и чл. 52а КСО осигурителен стаж. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Конституцията законодателят не може да избира между това дали да осигури платен отпуск на жената майка или да й предостави друга форма на социална закрила.
Правото на платен отпуск може да се комулира с други социални помощи, но те не могат да го заместят. Конституционният текст не е обвързал правото на платен отпуск с времетраенето на стажа.Член 48, ал. 5 от Конституцията делегира на законодателя право да определи със закон реда на почивката и отпуската на работниците.
Такава делегация не се съдържа в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Този, който поначало има право на отпуск съобразно съответното законодателство, трябва да получи платената отпуска независимо от времетраенето на осигурителния стаж. По друг начин и с други социални помощи „ще бъде осигурена тази”, която изобщо няма право на отпуска.Извън изложеното по принцип, което е съществено, направеният с мотивите на решението общ извод, че въвеждането на изискване за шестмесечен осигурителен стаж при обезщетенията по чл. 48а и чл. 52а КСО, съчетано с едновременното въвеждане, макар и с друг закон на мерки за финансово подпомагане на жените майки, които не получават обезщетение, не противоречи на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията е дълбоко неправилен, защото:а) по силата на чл. 51, ал. 2 от Конституцията работещата майка, която очевидно не е безработна, няма право на социална помощ;б) в шестмесечния срок по чл. 48а и чл. 52а КСО работещата майка няма гарантирано право на отпуск – с чл. 163 от Кодекса на труда се урежда право на платен отпуск, а тя няма право на такъв, а в чл. 160 от Кодекса на труда – неплатен отпуск, но по преценка на работодателя;в) независимо от изложеното в точка „а”, социалните помощи по чл. 2, чл. 4, чл. 5а и чл. 8 ЗСПД са поставени в зависимост от средномесечния доход на член от семейството за предходните дванадесет месеца, т.е.
бременните жени или майки с доход над посочения в чл. 4 ЗСПД, нямат право на социална помощ.
Съдии Васил Гоцев и Владислав Славов
<footer