Legislator Case Law & Legislation
DE FR IT EN
Analyze in Legislator
CC-act-10363 AI generated

Constitutional Court upholds traffic data access for competition violations despite judge's dissent on procedural grounds.

Case Number CC-act-10363
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Outcome Allowed / Granted
Open official source Machine-readable Markdown (.md)

Legislator summary

AI generated

The Constitutional Court upheld the constitutionality of accessing traffic data for competition violations, rejecting the argument that this violated the strict judicial authorization required for correspondence secrecy. While Judge Yankulova dissented, noting that the law allowed access for administrative offenses without judicial approval, the majority ruled that the legislature's discretion in defining criminal policy permits this limitation. The court determined that since the Constitution explicitly allows restricting correspondence secrecy for specific serious crimes, the legislature's choice of administrative competition violations did not render the measure unconstitutional.

Legislator headnote

AI generated

Art. 32, para. 1; Art. 34, para. 1 and 2 of the Constitution: The legislature may restrict the secrecy of correspondence for defined serious crimes with judicial authorization; access for administrative competition violations does not violate the constitutional order.

Keywords

AI generated
constitutional review traffic data access correspondence secrecy competition law legislative discretion judicial authorization proportionality test

Cited Legislation

AI generated
Art. 32, para. 1 of the Constitution
Art. 34, para. 1 of the Constitution
Art. 34, para. 2 of the Constitution
Art. 99, para. 1 of the Competition Act

Cited Case Law

AI generated
Decision No. 8/2019 on case No. 4/2019
Decision No. 13/2022 on case No. 8/2022
Decision No. 4/2025 on case No. 29/2025
Decision No. 2/2015 on case No. 4/2014

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Становище на съдия Соня Янкулова

по Решение №8/2026 г. по к.д. №19/2025 г.

Подписвам решението с настоящото становище, защото макар да съм съгласна с диспозитива, това съгласие е мотивирано от съображения, които в определена степен не съвпадат с възприетата от Съда мотивация на решението.

За мен няма съмнение, че трафичните данни са част от широкото разбиране на правото на „личен живот“, което в своята практика Конституционният съд разглежда като един комплекс от права – в случая от правото на неприкосновеност на личния живот по смисъла на чл. 32, ал 1 и правото на неприкосновеност на свободата и тайна на кореспонденцията по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията (Решение №8/2019 г. по к.д. №4/2019 г.). Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията са неотменими права, но конституционният законодател изрично е уредил ограничение на правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията е допустимо да бъде ограничавано, но само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления и то след разрешение на съдебната власт.

Народното събрание е органът, който по Конституция чрез Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс определя наказателната политика на държавата като неговата дискреционна свобода „свършва там, където започва защитеното от Основния закон пространство от ценности и принципи“ (Решение №13/2022 г. по к.д. №8/2022 г.; Решение №4/2025 г. по к.д. №29/2025 г.).

С оспорените разпоредби законодателят е допуснал ограничаване на правото на тайната на кореспонденцията (във вида на процесните трафични данни) не за предотвратяване на тежко престъпление след разрешение на съдебната власт, а за нарушение на конкуренцията, което нарушение самият той е дефинирал като административно (чл. 99, ал. 1 ЗЗК).

Нарушаването на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията на основание, различно от уреденото в Конституцията, според мен, е достатъчно за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби. В този случай не е необходимо прилагането на общия стандарт за преценка на конституционната допустимост на законово ограничаване на основно право – дали накърнява същностното ядро на правото и дали е спазен принципът на пропорционалност, тъй като законодателят изрично е установил единствено допустимото основание за това ограничаване. Проверката за конституционна допустимост на законово ограничаване на основно право е необходима тогава, когато в Конституцията няма изрично посочено основание, при което ограничаването на основното право е допустимо, или когато законодателят се е позовал на конституционно допустимото основание (например Решение №2/2015 г. по к.д. №4/2014 г.).

По изложеното подписвам решението с настоящото становище.

съдия Соня Янкулова

<footer