Constitutional Court rejects independent review of procedural reference clause due to linking nature.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed the request for independent constitutional review of a specific clause in the Civil Procedure Code. The majority argued the clause is merely a reference to another provision and lacks autonomous legal effect. The dissenting opinion contended that the clause creates legal uncertainty regarding procedural deadlines and must be reviewed to ensure clarity and rule of law.
Legislator headnote
AI generatedArt. 4, para. 1 of the Constitution; Art. 10 of the Constitution: A procedural provision with a referential character is not an independent subject of constitutional control unless it creates autonomous legal uncertainty or violates the principle of legal certainty.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedFull text
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Сашо Пенов
по Определение №6 от 11 юни 2026 по к.д. №1/2026 г.
В мотивите на определението се посочва, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2, изречение второ НПК в оспорената част „на прокурора по ал. 3“ не е самостоятелен предмет на конституционен контрол, „предвид препращащия ѝ характер и новото съдържание на ал. 3“.
Смятам, че разпоредбата на чл. 368, ал. 2 НПК в оспорената част подлежи на самостоятелен контрол за конституционосъобразност. С Определение от 05.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 2, изр. второ НПК в оспорената част, като част от предмета на конституционното дело.
Въпреки че след постановяването на определението за допустимост е прието изменение на чл. 368, ал. 3 НПК, разпоредбата на чл. 368, ал. 2 в оспорената част не е изменяна или отменяна и е част от правната система. С второто изречение на ал. 2 на чл. 368 се определя продължителността на срока за ново искане за ускоряване на разследването, а първоначалният момент, от кой започва да тече този срок се установява от произнасянето на прокурора по ал. 3. При изменената и действаща редакция на чл. 368, ал. 3 НПК прокурорът не разполага с дискреция, а е длъжен да изпрати делото в съда, който следва да се произнесе по направеното искане, както е предвидено с новата ал. 4. Това означава, че началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок, остава неясен и Конституционният съд, чрез произнасянето си би могъл да преодолее тази неяснота, като се произнесе по същество. Ако оспорената част от изречение второ на ал. 2 на чл. 368 НПК бъде обявена за противоконституционна, то следва да се приеме, че шестмесечният срок ще започне да тече от произнасянето на съда по чл. 368, ал. 4 НПК.
В определението, приключващо делото, мнозинството приема, че предвид препращащия характер на разпоредбата, тя не е самостоятелен предмет на конституционен контрол, но не се изяснява видът на препращащата норма и дали са изпълнени функциите ѝ за постигане на икономия и яснота на правната уредба. Според Решение №9/1994 г. по к.д. №11/1994 г., „[принципът на правовата държава] би могъл да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви. Иначе те не биха били годни да регулират основните обществени отношения.“ Такава е и трайната практика на Конституционния съд по прилагане на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Съдия Сашо Пенов
<footer