Constitutional Court dismisses partial request but rejects total dismissal of proceedings regarding amended procedural code articles.

Особено мнение на съдия Невин Фети по Определение № 6 от 11 .06.2026 г. по к.д. № 1/2026 г.

Подписвам с особено мнение Определение № 6 от 11.06.2026 г., с което е отклонено в цялост искането на Висшия адвокатски съвет и е прекратено производството по к.д. № 1/2026 г., по следните съображения:

Действително след постановяване на определението за допускане на делото за разглеждане по същество една от оспорените разпоредби – тази на чл. 368, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е изменена с § 17, т. 13, б. „а“ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Недопустимостта на производството по оспорване на чл. 368, ал. 3 НПК е мотивирана с обстоятелството, че „след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането“. Аргумент за отклоняване на искането по отношение на оспорения § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.) е липсата на „самостоятелно приложно поле“ на разпоредбата, „която урежда единствено действието по време на оспорения закон“.

Горните доводи могат да обосноват отклоняването на искането в съответните му части, но не и прекратяването на производството в неговата цялост, тъй като сред оспорените разпоредби има и такава, която нито е променена, нито е отменена, нито действието ѝ е отпаднало. Това е разпоредбата на чл. 368, ал. 2 от НПК, оспорена в частта „на прокурора по ал. 3“. Според мнозинството тя „е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия ѝ характер и новото съдържание на ал. 3“. Намирам този извод за непрецизен по две причини.

На първо място, обстоятелството, че една разпоредба е препращаща, не означава, че тя не може да бъде самостоятелен предмет на конституционен контрол. Правилото за поведение, което следва от една препращаща разпоредба, се извлича във връзката ѝ с друга разпоредба, към която се прави препращането и поради това препращащите разпоредби се определят като несамостоятелни. Тази несамостоятелност обаче е характеристика на начина, по който от препращащата разпоредба се извежда съдържанието на правната норма (правилото за поведение), но това не я лишава от качеството ѝ на законова разпоредба, която самостоятелно може да бъде предмет на производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Например като допустим предмет на такова производство беше приета разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (Определение от 08.07.2025 г. по к.д. № 7/2025 г.), която съдържа три препращания – две към чл. 79б, ал. 1 и едно към чл. 63г от същия закон. При преценката относно съответствието с Конституцията на една препращаща разпоредба, наред с другите обстоятелства, се отчита и връзката ѝ с разпоредбата, към която тя препраща, както беше направено в посочения пример (Решение № 12/2025 г. по к.д. № 7/2025 г.).

На второ място, обстоятелството, че чл. 368, ал. 2 НПК остава непроменен, а чл. 368, ал. 3 НПК е придобил ново съдържание, е допълнителен аргумент за продължаване на производството, защото има неяснота относно началния момент, от който тече срокът за нови искания за ускоряване на разследването. Това се дължи на променения нормативен контекст, в който оспорената и допусната за разглеждане по същество част от разпоредбата на чл. 368, ал. 2 НПК ще продължи да се прилага без изменения. Затова препращащият характер на оспорената разпоредба и новото съдържание на другата разпоредба, към която тя препраща, не обуславят сами по себе си извода за липса на самостоятелен предмет на конституционен контрол, а в конкретния случай по-скоро поставят въпроса за вътрешната съгласуваност на правната уредба, формирана от свързаните чрез препращането разпоредби. „Правната сигурност като компонент на правовата държава изисква законовите разпоредби да са ясни, точни, непротиворечиви, разбираеми, прецизни, недвусмислени и взаимносвързани, за да могат правните субекти да изведат от тях предписвания модел за поведение“ (Решение № 8/2021 г. по к.д. № 9/2020 г. и цитираната в него практика). Освен това Конституционният съд не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционен съд).

По изложените съображения не споделям прекратяването на производството по делото в цялост, защото така необосновано се стеснява правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон.

Съдия Невин Фети

<footer