Legislator Case Law & Legislation
CC-act-10254 AI generated

Constitutional Court dismisses request for constitutional review due to lack of clear motivation and specific constitutional provisions cited.

Case Number CC-act-10254
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Constitutional Court of Bulgaria dismissed a request for constitutional review filed by a court of appeal regarding Article 173, Paragraph 15 of the Criminal Procedure Code. The court found the request lacked the required motivation and clarity, as it failed to explicitly cite specific constitutional provisions allegedly violated. Consequently, the court ordered the filing court to correct the deficiencies within 14 days.

Legislator headnote

AI generated

Art. 150, para. 2 of the Constitution; Art. 17, para. 1 of the ZKS; Art. 18, para. 1 and 2, items 4 and 5 of the POZKS: A request for constitutional review must clearly specify the violated constitutional provisions and provide concrete arguments establishing the conflict, rather than merely expressing doubt or asking for interpretation of a statute.

Keywords

AI generated
constitutional review request lack of motivation specific constitutional provisions clearly stated conflict procedural requirements court of appeal Criminal Procedure Code

Cited Legislation

AI generated
Art. 150, para. 2 of the Constitution
Art. 17, para. 1 of the ZKS
Art. 18, para. 1 and 2, items 4 and 5 of the POZKS
Art. 149, para. 1, item 1 of the Constitution

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

София, 0 5 .01.2026 г.

Павлина Панова – председател на Конституционния съд на Република България, при изпълнение на правомощията си чл. 18, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, констатирах следното:

В Конституционния съд е постъпило искане с вх. №711-КД/29.12.2025 г. в регистъра за входяща и изходяща кореспонденция на Конституционния съд от съдебен състав на A пелативен съд - Варна, разглеждащ НДВ №301/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна. Съдебният състав сезира Конституционният съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) с искане със следния петитум: „1. Противоречи ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ (обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) на Конституцията? 2. Следва ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ да се тълкува като: а) разпоредба с действие занапред, която не засяга заварени случаи, или б) разпоредба, чиито последици обхващат и лица, определени за изпълняващи функциите на Главен Прокурор преди влизането й в сила?“

При осъществяване на проверката за редовността на искането установих, че то не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и т. 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) за неговата мотивираност и относно това в какво се състои искането.

В първата точка от петитума на искането е заявено, че съдебният състав на Апелативен съд - Варна иска Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ да отговори на въпроса „[п]ротиворечи ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ (обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) на Конституцията?“.

В искането е посочено, че то е направено в резултат от „възникналото съмнение относно конституционосъобразността и допустимото тълкуване на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.“

В мотивите на искането по отношение на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ са изложени съображения както за съответствие, така и за несъответствие на нормата с Конституцията. Част от доводите навеждат твърдения за противоконституционност поради противоречие с посочена в искането практика на Конституционния съд. Друга част от изложението в искането насочват към заключения за съответствие на нормата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ с посочена в искането практика на Конституционния съд.

Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията всеки съд може да сезира Конституционния съд „с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията“. В мотивите на искането липсват недвусмислени съображения и изложение на обстоятелства за несъответствие на чл. 173, ал. 15 ЗСВ с конкретна конституционна разпоредба, което прави искането в тази част неясно. При така изложените мотиви в искането на сезиращия състав липсва яснота какъв е предметът на искането, доколкото не може да бъде установено по несъмнен начин в какво се съдържат мотивите, обосноваващи искането. Мотивите на искането са вътрешно противоречиви. При упражняване на правомощието си по чл. 150 , ал. 2 от Конституцията съдебният състав следва ясно да посочи в какво се състои искането му и да конкретизира неговия предмет, след което да приведе мотивите в съответствие с петитума.

При сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията за упражняване на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията сезиращият субект – съдебен състав, пред който е висящо конкретното дело, следва да приведе доводи за установеното от него несъответствие на приложимия за решаването на спора по делото закон, с Конституцията, а не за „възникналото съмнение“, като отправя до Конституционния съд въпрос дали законова разпоредба противоречи на Конституцията. Отделно от това искането трябва да съдържа ясно посочване на кои конституционни разпоредби противоречи законовия текст, като се изложат аргументите на сезиращия съд за това противоречие. Искането не съдържа аргументация за посочените обстоятелства, поради което не отговаря на условието на чл. 18, ал. 2, т. 5 от ПОДКС, доколкото от съдържанието му не става ясно в какво се състои то. Задължение на вносителят е да очертае предмета на искането по недвусмислен начин.

Втората точка от петитума на искането се състои в следния въпрос: „2. Следва ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ да се тълкува като: а) разпоредба с действие занапред, която не засяга заварени случаи, или б) разпоредба, чиито последици обхващат и лица, определени за изпълняващи функциите на ГП преди влизането й в сила?“

При така изложените мотиви в искането липсва яснота относно неговия предмет, доколкото не може да бъде установено по несъмнен начин задължително тълкуване на коя конституционна разпоредба се иска от Съда.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията единствено по искане на субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Съдът тълкува само конституционни разпоредби, защото като обект на задължително тълкуване е посочена само Конституцията. В искането липсва посочена отделна разпоредба или разпоредби на Конституцията, на които вносителят иска тълкуване с цел да се установи техния обхват и смисъл, а се иска отговор на конкретно поставени въпроси относно законова разпоредба.

При тези обстоятелства приемам, че искането не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС и на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и т. 5 ПОДКС.

Предвид на това намирам, че следва да се даде възможност на вносителя в 14-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността на искането съобразно мотивите на настоящото разпореждане.

По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 4 ПОДКС

РАЗПОРЕЖДАМ:

Давам 14-дневен срок на съдебен състав с председател от Янко Д. Янков, разглеждащ НДВ №301/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна, да отстрани нередовността на искането съобразно мотивите на настоящото разпореждане, считано от деня на съобщението.

Разпореждането да се съобщи на вносителя на искането, като му се връчи препис за сведение и изпълнение.

<footer