Constitutional Court allows President's request to review competition law provisions on traffic data access.
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court of Bulgaria admitted the President's request to examine the constitutionality of specific articles in the Electronic Communications Act and Competition Protection Act. The President argued these provisions allow disproportionate state interference with personal data and correspondence without sufficient constitutional safeguards. Consequently, the Court decided to proceed with the substantive review while inviting various state bodies and legal experts to submit opinions.
Legislator headnote
AI generatedArticles 149(1)(2) and (4), para. 2 of the Constitution; Article 19(1) of the Constitutional Court Act; The Court admits a request by the President to determine the unconstitutionality of legislative provisions regarding access to electronic traffic data for competition investigations.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
определение
София, 16 декември 2025 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Павлина Панова
Членове:
Надежда Джелепова
Десислава Атанасова
Атанас Семов
Галина Тонева
Красимир Влахов
Сашо Пенов
Янаки Стоилов
Невин Фети
Соня Янкулова
Орлин Колев
Борислав Белазелков
при участието на секретар-протоколиста Мариана Малканова разгледа в закрито заседание на 16.12.2025 г. конституционно дело №19/2025 г., докладвано от съдия Павлина Панова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. второ от Конституцията на Република България и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 27.11.2025 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност и за съответствие с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на разпоредбите на чл. 251б, ал. 2, изречение първо в частта „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“; чл. 251в, ал. 1, т. 6; чл. 251г, ал. 2 в частта „или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“ и чл. 251г, ал. 9 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС, обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., посл. изм. бр. 100 от 2025 г.).
Оспорваните разпоредби са приети с §42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (обн. ДВ, бр. 95 от 2025 г.). Те определят правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и реда, по който тя в качеството ѝ на орган, овластен да установява и санкционира забранени споразумения, решения и съгласувани практики между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на даден пазар, получава достъп, използва и съхранява данни от електронно-комуникационния трафик на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
В искането вносителят твърди противоречие на посочените разпоредби с прогласените в чл. 4, чл. 32, ал. 1 и 2, чл. 34, ал.1 и 2 и чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията принципи на правовата държава, на неприкосновеност на личния живот, на свободата и тайната на кореспонденцията и на неотменимост на основните права на гражданите.
Според него така установените правила за достъп, използване и съхранение на данни позволяват необоснованa и непропорционална намеса на държавата в конституционно защитеното лично пространство на гражданите, която се осъществява при липса на легитимна цел от конституционен ранг, чиято защита да налага ограничение на основни права, както и при липса на адекватни законови механизми, които да гарантират законоустановеност и обективност на намесата.
С оглед на това, че цитираните конституционни принципи са заложени като ценности и в редица актове на международното право, по които Република България е страна, президентът приема, че оспорените разпоредби представляват нарушения и на обективираните в тях права и задължения, поради което е налице и противоречие с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), с чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), както и с чл. 5 и чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГП).
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Предмет на искането е установяване на противоконституционност на разпоредби от действащ закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, както и за произнасяне за съответствието на същите разпоредби с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 4, предл. второ от Конституцията.
Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити и съдържа подробно изложение на съображенията на вносителя в подкрепа на твърдените противоречия.
По същия предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за неговата недопустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.
Предвид изложеното, Конституционният съд приема, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС с оглед на предмета на направеното искане следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на транспорта и съобщенията, Висшия адвокатски съвет, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията.
На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюза на юристите в България, фондация „Български адвокати за правата на човека“, фондация „Програма за достъп до информация“, Българската асоциация за европейско право.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.н. Георги Димитров, проф. д.н. Нели Огнянова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мариана Карагьозова-Финкова, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Мартин Захариев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деница Топчийска, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Силвия Цонева, доц. д-р Христо Христев, Богдан Млъчков, адв. Георги Сулев.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. второ от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност и за произнасяне за съответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на разпоредбите на чл. 251б, ал. 2, изречение първо в частта „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията"; чл. 251в, ал. 1, т. 6; чл. 251г, ал. 2 в частта „или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията" и чл. 251г, ал. 9 от Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., посл. изм. бр. 100 от 2025 г.).
Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на транспорта и съобщенията, Висшия адвокатски съвет, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище в същия срок до: Съюза на юристите в България, фондация „Български адвокати за правата на човека“, фондация „Програма за достъп до информация“, Българската асоциация за европейско право, на които да се изпратят преписи от искането и от определението.
Отправя покана да дадат писмено правно мнение до: проф. д.н. Георги Димитров, проф. д.н. Нели Огнянова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мариана Карагьозова-Финкова, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Мартин Захариев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деница Топчийска, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Силвия Цонева, доц. д-р Христо Христев, Богдан Млъчков, адв. Георги Сулев , на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Павлина Панова
<footer