Constitutional Court rules President cannot override Parliament's exclusive referendum power under Art. 84(5).
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court clarified that while the President lacks the authority to override Parliament's exclusive power to approve referendums under Article 84(5), the President does possess the competence to assess the admissibility and regularity of such requests. The Court distinguished between constitutional powers and those derived from lower-level regulations, noting that the President's preliminary review of procedural requirements does not infringe upon the Parliament's final decision-making role. Consequently, the Court ruled that its jurisdiction lies in reviewing the Parliament's refusal based on admissibility grounds, rather than the President's preliminary assessment.
Legislator headnote
AI generatedArt. 77, para. 1, items 1 and 2; Art. 84, para. 5 of the Constitution: The President of the National Assembly has the competence to assess the admissibility and regularity of referendum requests, but this does not extend to overriding the National Assembly's exclusive constitutional power to approve the referendum.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedFull text
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдия Борислав Белазелков
по Решение № 11 от 18 .11. 2025 г.
на Конституционния съд по конституционно дело № 8/2025
Представям това особено мнение, тъй като не споделям изводите, че председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява уредените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон и че това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание.
Въпросът който е повдигнат от президента и е приет за разглеждане с определението от 10.06.2025 г. е различен. Той е по искане за тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон? Така поставеният въпрос засяга само конституционните правомощия на председателя на Народното събрание, но не и правомощията му да преценява уредените в закон изисквания, които произтичат от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вън от всякакво съмнение е, че произтичащите от Конституцията правомощия на председателя на народното събрание са различни от тези, уредени в посочените нормативните актове от по-ниска степен.
Конституционните разпоредби, чието тълкуване се иска във връзка с поставения въпрос са ясни и недвусмислени. Те не оставят място за съмнение относно правния статус на Народното събрание и неговия председател, най-малкото защото отношенията между Народното събрание и този негов орган са предмет на уредба в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Конституцията урежда само правомощията на председателя, които обезпечават функционирането на Народното събрание като държавен орган, осъществяващ законодателната власт.
Член 84, т. 5 от Конституцията установява изключителното правомощие на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум. Без такова решение национален референдум не може да бъде произведен. От тази разпоредба обаче не следва, че единствено Народното събрание в пленарния си състав може да преценява не само основателността, но също и редовността и допустимостта на исканията за произвеждане на национален референдум.
Редовността и допустимостта на отправено искане са предпоставки то да бъде разгледано по същество. Това обяснява съществуващата практика ръководителят на сезирания орган или докладчикът по делото да преценява съответствието на отправеното искане с изискванията за редовност и допустимост преди органът да се произнесе по съществото на искането. Съотношението между редовността и допустимостта на искането обаче не е така еднозначно. Възможно е, отстраняването на нередовности да се явява предпоставка за преценяване на допустимостта на отправеното искане (например когато искането няма необходимото съдържание) и затова преценката за редовност да предшества преценката за допустимост на искането. Но също така е възможно и обратното – недопустимостта на искането да прави безпредметни указанията за отстраняване на съществуваща нередовност и затова преценката за допустимост да предшества преценката за редовност на искането. Това показва, че е невъзможно да бъде изведено общо правило, което да раздели и подреди във времето правомощията за преценка на редовността от тези за преценка на допустимостта на искането.
Както е посочено и в особеното ми мнение по допустимостта на искането, няма конституционно установен орган, освен самото Народното събрание, който може да контролира преценката на председателя за допустимостта и редовността на постъпило предложение и да отмени или преодолее неговия отрицателен акт, като наложи разглеждането на отклоненото предложение. Затова в правомощията на Конституционния съд е да провери конституционосъобразността на изричния или мълчалив отказ на Народното събрание да разгледа по същество искане за произвеждането на национален референдум по съображения за неговата недопустимост, а не акта на председателя на парламента, който не обвързва Народното събрание, както е посочено по-горе.
<footer